Съмърсет Моъм - Театър

Когато преполовиха бутилката с шампанско, Джулия каза, че вече е късно.

— Мисля, че е време да си лягам.

— Отивам си.

Той стана и целуна ръката й. Когато испанецът излезе, Джулия заключи вратата на купето и се съблече. Загаси всички лампи, освен тази под главата си и започна да чете. След няколко минути на вратата се почука.

— Да?

— Ужасно ми е неловко да ви безпокоя. Забравил съм си четката за зъби в тоалетната. Мога ли да вляза?

— Вече съм си легнала.

— Не мога да заспя, докато не си измия зъбите.

„О, той е чистоплътен!“

Джулия сви рамене, протегна ръка към вратата и дръпна резето. При създадените обстоятелства е просто глупаво да се правиш на толкова скромна. Испанецът влезе в купето, надникна в тоалетната и след секунда излезе, като размахваше в ръка четката си за зъби. Джулия я бе забелязала, когато си миеше зъбите, но беше решила, че е на съседа й по купе. По онова време една тоалетна се ползуваше от пътниците в двете съседни купета. Джулия улови погледа на испанеца, спрян върху бутилката шампанско.

— Ужасно съм жаден, ще имате ли нещо против да изпия една чаша?

Джулия забави отговора си няколко секунди. Шампанското беше негово, купето също. Няма що, като си се хванал на хорото — ще играеш.

— Разбира се, не.

Той си наля шампанско, запали цигара и приседна до нея на леглото. Тя се поотмести, за да му направи място. Той се държеше съвсем естествено.

— Нямаше да мигнете в онова купе — каза той. — Един от пътниците диша много тежко. Бих предпочел да хърка, тогава бих могъл да го събудя.

— Много ми е неудобно.

— О, няма значение. Ако не мога да понасям повече, ще се свия в коридора пред вратата ви.

„Нима очаква да го поканя да спи тук с мен?“, помисли си Джулия. „Започвам да мисля, че всичко е наредено нарочно. Нищо няма да излезе от това, гълъбче.“ И добави на глас:

— Романтично, разбира се, но не много удобно.

— Вие сте очарователна жена!

Все пак тя беше доволна, че нощницата и беше хубава и че не бе сложила крем на лицето си. Честно казано, тя дори не бе изтрила грима си. Устните й бяха яркочервени и тя знаеше, че осветена само от нощната лампичка над главата й, не изглеждаше никак лошо. Но отвърна иронично:

— Ако сте решили, че ще се съглася да спя с вас, задето ми отстъпихте купето си, дълбоко се лъжете.

— Както искате, но защо не?

— Просто не съм от онези „очарователни“ жени, за каквато ме вземате.

— А каква жена сте вие?

— Вярна съпруга и нежна майка.

Той въздъхна.

— Е, какво пък, тогава лека нощ.

Той загаси цигарата си в пепелника и поднесе ръката й към устните си. Целуна дланта й. Бавно прокара устни към рамото й. Странно чувство обхвана Джулия. Брадата му леко дразнеше кожата й. После той се наведе и я целуна по устата. Някакъв особен мирис лъхаше от брадата му. Не бе сигурна дали й е неприятно, или я вълнува. Удивително бе, като си помисли, че никога преди не я беше целувал мъж с брада. В това наистина имаше нещо не съвсем прилично. Той изгаси светлината.

Отиде си едва когато тясната ивица светлина, промъкнала се между завеските на прозореца, възвести, че е настъпило утрото. Джулия беше разтърсена — морално и физически.

„Когато пристигна в Кан, ще изглеждам като пълна развалина.“

И как рискува! Та той би могъл да я убие или да открадне огърлицата й от перли. Джулия се обливаше ту в гореща, ту в студена пот при мисълта за опасността, на която се бе изложила. А той също отива в Кан! И ако изведнъж започне да претендира, че вече я познава! Как ще обясни на приятелите си кой е? Беше уверена, че Доли няма да го хареса. А ако се опита да я шантажира? И какво ще прави, ако му хрумне да повтори днешния си опит? Той е страстен мъж, в това няма никакво съмнение. Попита я къде смята да се установи и при все че тя не му каза, при добро желание не би му било никак трудно да се досети. В място като Кан едва ли можеш да избегнеш някоя среща. А ако започне да й досажда? Ако е толкова влюбен в нея, както твърди, няма да я остави на мира, това е ясно. И нищо не може да се каже предварително за тези чужденци. Възможно е да й направи някоя ужасна сцена. Оставаше й само едно: той й бе казал, че ще остане в Кан само за Великден; тя ще се престори, че е много уморена и че иска да прекара времето си на спокойствие във вилата.

„Как можах да постъпя толкова глупаво?“, помисли си тя с яд.

Доли ще дойде да я посрещне и ако испанецът е толкова нетактичен, та да пристигне да се прости с нея, тя ще каже на Доли, че той й е отстъпил купето си. В това няма нищо лошо. Винаги е добре да казваш истината, доколкото това е възможно. Но перонът в Кан гъмжеше от народ и Джулия излезе от гарата и се настани в колата на Доли, без да види испанеца.