Съмърсет Моъм - Театър

Джулия го попита защо се е преселил на Тависток Скуеър. Близо е до центъра, обясни той, а има и дървета. Толкова е приятно да гледаш през прозореца. Джулия се изправи и погледна. Това бе добър предлог да стане, а след това ще си сложи шапката и ще се прости с него.

— Да, очарователно. Добрият стар Лондон — става ти весело на душата.

Младежът стоеше до нея и като каза това, Джулия се обърна към него. Той я прегърна през талията и я целуна по устата. Едва ли някога някоя жена е била по-удивена. Джулия не вярваше на очите си и стоеше като вкаменена. Устните му бяха меки и около него витаеше ароматът на младостта — доста приятен аромат. Но това, което той правеше, беше абсурдно. Разтваряше устните й с крайчеца на езика си и вече я прегръщаше с двете си ръце. Джулия не се разсърди, но нямаше желание и да се разсмее, сама не знаеше какво чувства. Видя, че той нежно я дърпа нанякъде, с устни, все още притиснати до нейните, чувстваше съвсем ясно топлината на тялото му — горещо, като че ли в него гореше пещ, колко чудно, наистина! — а след малко разбра, че лежи на дивана, а той е до нея и целува устата, шията, страните й. Непонятно защо, сърцето на Джулия се сви, тя взе главата му в двете си ръце и го целуна по устата.

След известно време тя стоеше пред огледалото до камината и оправяше прическата си.

— Погледни косите ми!

Той й подаде гребен и тя го прекара през косите си. След това сложи шапката си. Той стоеше зад нея и тя видя над рамото си пламенните му сини очи, в които сега се мяркаше усмивка.

— А аз си мислех, че си много срамежливо момче — проговори тя на отражението му.

Той се засмя.

— Кора ще те видя пак? — попита младежът.

— А ти искаш ли да ме видиш пак?

— Много!

Джулия започна да мисли трескаво. Всичко това беше твърде нелепо. Разбира се, тя нямаше никакво намерение да го вижда отново, беше глупаво от нейна страна да го остави да се държи с нея по този начин, но сега трябваше да спечели време. Можеше да стане досаден, ако му каже, че този епизод няма да има продължение.

— Ще ти позвъня тези дни.

— Закълни се.

— Честна дума.

— Не се бави много дълго.

Той настояваше да я изпрати до долу и да я настани в такси. Джулия искаше да слезе сама и да погледне имената на звънците. „В края на краищата би трябвало да знам името му.“

Но той не й даде тази възможност. Когато таксито тръгна, Джулия се сви в ъгъла на седалката и едва не се задави от смях.

„Изнасилена, скъпа моя. По най-обикновен начин. И то на моите години! Дори без всякакви там «ако позволите…» Като че ли съм някоя проститутка. Комедия от осемнадесети век — ето на какво прилича всичко това. Бих могла да бъда и камериерка. В кринолин и с онези смешни пищни нещица — как се наричаха, дявол да ги вземе? — които са носили, за да подчертаят бедрата си, с престилчица и с шалче на врата.“ И като си припомни горе-долу Фаркар 52 52 Фаркар, Джордж (1677 — 1707) — англо-ирландски драматург. — Б.пр. и Голдсмит 53 53 Голдсмит, Оливър (1728 — 1774) — английски писател. — Б.пр. , започна въображаем диалог: „Пфу, господине, как не ви е срам да се възползвате от неопитността на простата селска девойка! Какво би казала мисис Абигейл, придворната на нейна светлост, когато узнае, че братът на нейна светлост е похитил най-скъпото, което девойка в моето положение притежава — невинността!?“

Когато Джулия се върна у дома си, масажистката вече я очакваше. Мис Филипс бъбреше с Иви.

— Къде се запиляхте, мир Ламбърт, и кога ще почивате, искам да знам!

— По дяволите почивката ми!

Джулия захвърли роклята и бельото си, като ги запращаше с размах по цялата стая. След това, съвършено гола, скочи на леглото, постоя минута в позата на Венера, родена от пяната, след това се катурна в чаршафите си и се опъна като струна.

— Кво е станало? — попита Иви.

— Хубаво ми е.

— Е, ако аз се бях държала тъй, хората биха рекли, че съм пияна.

Мис Филипс започна да масажира краката на Джулия. Разтриваше ги леко, за да даде възможност на тялото й да си отпочине, а не да се умори.

— Когато преди малко влетяхте като вихър в стаята — каза тя, — помислих, че сте се подмладили с двадесет години.

— Ах, оставете тези разговори за мистър Гослин, мис Филипс! — каза Джулия, а след това добави, като че ли сама се учудваше на това: — Чувствам се като двегодишно дете.

По-късно в театъра беше същото. Нейният партньор Арчи Декстър влезе в гримьорната й да я попита нещо. Тя се бе току-що гримирала. Той беше изумен.