Съмърсет Моъм - Театър

Джулия реши, че отново трябва да го покани в Стенхоуп Плейс. Скоро й се предостави такава възможност.

— Помниш ли онзи твой млад счетоводител? — попита тя Майкъл. — Казва се Том Фенъл. Онази вечер го срещнах и го поканих на обяд идната неделя. Не ни достига един кавалер.

— Мислиш ли, че е подходящ?

Подготвяха грандиозен прием. Ето защо тя бе поканила Том. Би му доставило удоволствие да срещне някои хора, които познаваше само по снимките им във вестниците. Джулия вече беше разбрала, че е малко сноб. Какво пък, толкова по-добре, тя щеше да му предостави цялото модно общество. Беше проницателна, прекрасно разбираше, че Том не е влюбен в нея. Този роман само ласкаеше суетата му. Беше твърде сексуален млад мъж и се наслаждаваше на любовната игра. От намеци, от разказите, които тя постепенно извличаше от него, Джулия разбра, че още от седемнадесетгодишна възраст е имал много жени. Главното за него беше актът, а не партньорът. Смяташе, че това е най-голямото удоволствие на света. И Джулия разбираше защо той се ползва с такъв успех. Имаше нещо привлекателно в неговата слабоватост, той беше кожа и кости, ето защо дрехите му стояха толкова добре, а чистотата и свежестта му бяха очарователни. А стеснителността му в съчетание с безсрамието му го правеше неотразим. Колкото и да е странно, на жените им се нрави, когато ги гледат само с една мисъл — да ги повалят на леглото.

„Да, разбира се, че цялата тайна е в неговия сексапил.“

Джулия разбираше, че красотата му се дължи единствено на неговата младост. С възрастта ще се съсухри, ще стане костелив, мършав; неговата прелестна руменина ще се превърне в пурпурночервено, а нежната му кожа ще се набразди и ще пожълтее, но чувството, че това, което обичаше от него, не е вечно, само засилваше нейната нежност. Том събуждаше у нея непонятно състрадание. Той винаги беше в приповдигнато настроение, толкова свойствено за младостта, и Джулия имаше нужда от това като разсъхнала се земя от влага.

Но той не умееше да забавлява хората. Когато Джулия разказваше нещо забавно, Том се смееше, но самият той никога не можеше да разкаже нещо забавно. Тя не се смущаваше от това, че е скучничък. Напротив, действаше й успокояващо на нервите. Никога преди не й беше толкова леко както сега в неговата компания, а колкото до блясък и остроумие — тя притежаваше и двете в излишък.

Всички казваха, че Джулия изглежда с десет години по-млада и че никога не е играла по-добре. Тя знаеше, че е вярно, и разбираше причината. Но трябваше да бъде внимателна. Не трябваше да си изгубва ума. Чарлс Теймърли винаги казваше, че на актрисата е нужно повече благоразумие, отколкото ум, и навярно беше прав. Може и да не бе умна, но усетът й беше на бойна нога и тя му се доверяваше. Усетът подсказваше на Джулия, че не бива да издава на Том своята любов. Тя се постара да му подскаже, че няма никакви претенции към него и че е свободен да прави каквото пожелае. Държеше се, като че ли всичко между тях е нещо незначително и че нито той, нито тя му придават особено значение. Правеше всичко, за да го привърже към себе си. Том обичаше приемите и когато ходеше на приеми, Джулия го вземаше със себе си. Накара Доли и Чарлс Теймърли да го канят на обяд. Той обичаше да танцува и Джулия му доставяше покани за балове. Заради него се отбиваше на тези балове и виждаше колко му е приятно, че тя се ползва с такъв огромен успех в обществото. Джулия знаеше, че му се вие свят в присъствието на важни персони, и го запознаваше с най-различни известни хора. За щастие той много се харесваше на Майкъл. Майкъл обичаше да говори, а Том беше прекрасен слушател. Той отлично разбираме от работата си. Веднъж Майкъл й каза:

— Том е умно момче. Знае много неща за данъците върху общия доход. Посъветва ме как да спестя двеста-триста лири от годишния доход, когато плащам следващия път.

Майкъл, който в търсене на нови таланти посещаваше другите театри в Лондон или в предградията, често вземаше Том със себе си и след спектакъла чакаха Джулия, за да вечерят тримата заедно. От време на време Майкъл канеше Том на партия голф и ако самите те не бяха поканени никъде, приемаха Том на обяд у дома си.

— Приятно е, когато вкъщи има млад човек — казваше той, — това не ти позволява да остаряваш.

Том се стараеше да бъде полезен по всякакъв начин. Играеше табла с Майкъл, редеше пасианси с Джулия, а когато пускаха грамофона, непрекъснато сменяше плочите.

— Би бил добър другар на Роджър — каза Майкъл. — Том има глава на раменете си, при това е по-голям от Роджър. Ще му окаже добро влияние. Защо не го поканиш да поживее у дома по време на отпуска си?