Съмърсет Моъм - Театър

„Хората не се нуждаят от причина, за да направят онова, което искат“, мислеше си Джулия, „нужно им е оправдание.“

Тя с вълнение очакваше Том в Теплоу. Колко приятно щеше да бъде да се разхожда сутрин с него край реката, а през деня да прекарват заедно в градината! Ще дойде Роджър и Джулия беше решила, че между нея и Том няма да има никакви глупости, приличието го изисква. Но колко е божествено да прекарва почти цял ден заедно с него! Когато има дневни представления, Том ще се развлича с Роджър.

Но всичко стана съвсем не така, както очакваше Джулия. И през ум не й минаваше, че Роджър и Том ще се сприятелят толкова много. Имаха пет години разлика и Джулия предполагаше — честно казано, тя изобщо не бе мислила за това, — че Том ще гледа на Роджър като на дете, разбира се, много мило дете, но с което ще се държи съобразно възрастта му — може да те забавлява, когато желаеш, и да го пратиш да си играе, когато ти омръзне. Роджър беше на седемнадесет години. Той бе миловиден младеж с червеникави коси и сини очи и това беше най-привлекателното в него. Не бе наследил нито жизнеността и изразителността на лицето на майка си, нито класическата красота на баща си. Като дете, когато тя непрекъснато се фотографираше с него, беше прелестен. Сега бе станал твърде флегматичен и лицето му беше винаги сериозно. Когато човек се вгледаше в него, виждаше, че единственото, с което може да се похвали, са зъбите и косите му. Джулия много го обичаше, но не можеше да не признае, че е скучен. Когато оставаше насаме с него, времето минаваше необикновено бавно. Тя проявяваше жив интерес към неща, които според нея би трябвало да го интересуват — крикет и други такива, но той не намираше какво да каже за тях. Джулия се страхуваше, че не е много умен.

— Разбира се, той е още момче — оптимистично казваше тя, — вероятно с годините ще се развие.

Откакто бе влязъл в подготвителното училище, Джулия не го бе виждала често. По време на ваканциите му бе заета в театъра всяка вечер, а Роджър излизаше с баща си или с приятели, а в неделните дни двамата с Майкъл играеха голф. Когато Джулия беше канена на обяд, случваше се да не го види два-три дни подред, като не се смятат няколкото минути, когато Роджър влизаше сутрин в стаята й да я поздрави. Жалко, че не можеше завинаги да остане прелестното малко момченце, което тихо, без да пречи, си играеше в стаята й и като обвиваше ръчица около врата й, се усмихваше в обектива. От време на време Джулия отиваше в Итън да го види и там заедно пиеха чай. Бе поласкана, че е поставил някои от снимките й в стаята си. Прекрасно съзнаваше, че пристигането й в Итън предизвиква всеобщо вълнение и мистър Брекънбридж, възпитател в пансиона, където живееше Роджър, смяташе за свой дълг да й оказва извънредно любезен прием. Когато полугодието завърши, Джулия и Майкъл се бяха вече преместили в Теплоу и Роджър дойде направо при тях. Джулия горещо го разцелува. Роджър не прояви особен възторг от това, че си е у дома, както Джулия бе очаквала. Държеше се твърде небрежно. Като че ли изведнъж бе станал по-зрял.

Роджър веднага заяви на Джулия, че по Коледа иска да напусне Итън. Мислеше, че вече е получил всичко, което е могъл, и възнамеряваше да замине за няколко месеца във Виена и да научи немски, преди да постъпи в Кеймбридж. Майкъл искаше да направи от него военен, но Роджър решително се възпротиви. Още не бе решил какъв ще стане. Откакто се беше родил, и Майкъл, и Джулия изпитваха страх пред мисълта, че може да му хрумне да се отдаде на сцената, но очевидно Роджър нямаше ни най-малко влечение към театъра.

— Така или иначе, от него няма да излезе кой знае какво — каза Джулия.

Роджър живееше свой собствен живот. Сутрин ходеше на реката и се шляеше из градината с книга в ръка. На рождения му ден Джулия му подари много красив открит спортен автомобил и той го караше из околностите с главоломна скорост.

— Единственото ми утешение — казваше Джулия — е, че никак не досажда. В състояние е да се забавлява съвсем сам.

В неделни дни при тях идваха твърде много хора — актриси, актьори, някой случаен писател и куп приятели с известни имена. Това развличаше Джулия, а и тя със сигурност знаеше, че хората обичат да им гостуват. Още в първия неделен ден, след като Роджър беше пристигнал, цяла тълпа приятели дойдоха в Теплоу. Роджър бе много вежлив с гостите. Изпълняваше задълженията си на домакин като истински светски човек. Но на Джулия й се стори, че се чувства отчужден, като че ли играе роля, на която не може да се отдаде всецяло. Имаше неприятното чувство, че Роджър не възприема тези хора, а хладнокръвно ги оценява отстрани. Доби впечатление, че синът й не гледа сериозно на тях.