Анри Барбюс - Огънят

Прииждат от четирите краища на хоризонта, високо над трескавите погледи, които ги следят от земята, над телата, покрити с пластове кал от земните недра и от опустошените нивя, отблъскват небесния безкрай и скриват сините глъбини.

Те са легион. Тук не е само кастата на воините, които призовават на война и я обожествяват, не са само тези, които всемирното робство облича в магическа власт; наследствено могъщите, които тук-таме се възправят над прострения на земята човешки род и рязко натискат едното блюдо на везните на правосъдието, защото съзират възможността за голяма печалба. А и цяла една съзнателна и несъзнателна съдба, която служи на тази ужасна привилегия.

— Има хора — крещи в този миг един от мрачните и драматични събеседници и простира ръка, сякаш ги вижда, — има хора, които казват: „Колко са красиви!“

— И други, които казват: „Расите се ненавиждат!“

— И други, които казват: „Аз тлъстея от войната и търбухът ми се пълни!“

— И други, които казват: „Винаги е имало война, значи, и занапред ще има!“

— Има и хора, които казват: „Не виждам по-далеч от пръстите на краката си и забранявам и на другите да виждат по-далеч!“

— Има и хора, които казват: „Децата идват на бял свят с червени или сини гащи на задника!“

— Има и такива — ръмжи един прегракнал глас, — които казват: „Сведете чела и вярвайте в бога!“

Ах, вие сте прави, безброй нещастни труженици на боевете, вие, които направихте цялата голяма война с ръцете си, вие — всемогъща сила, която още не служи на доброто, земно множество, в което всеки е бездна от мъки. Под небето, в което дълги черни облаци се разкъсват и бясно се разперват като зли ангели, вие мечтаете, превити под ярема на една мисъл! Да, прави сте. Всичко това е против вас. Против вас и против вашия общ интерес, против общото благо — това вие успяхте да съзрете с вродената си справедливост — не са само онези, които размахват саби, които извличат печалби, които посредничат.

Не са само чудовищно алчните — финансистите, дребните и едри печалбари, — блиндирани в банките или в къщите си; онези, които живеят от войната и живеят мирно по време на война, вкостенели в някакви мрачни теории, със затворени като касите си лица.

А и онези, които се възхищават от блестящите схватки, които мечтаят и крякат като жени пред ярките униформи. Онези, които се опияняват от военната музика или от песните, предлагани на народа като чашка алкохол, заслепените, слабоумните, фетишистите, диваците.

Онези, които се ровят в миналото и на устата им е само думата „на времето“, традиционалистите, за които злоупотребата има сила на закон, защото е съществувала открай време, които мечтаят да бъдат ръководени от мъртъвците, които се стремят да подчинят бъдещето и трепетния страстен прогрес на царството на призраците и на приказките на бавачките.

А наред с тях са и всички свещеници с техния опиум за рая, които гледат как да ни възбуждат и приспиват, така че нищо да не се промени. И адвокатите — икономисти, историци и още не знам какви, — които ви объркват с теоретични фрази, тръбят за антагонизма между отделните националности, докато всяка съвременна нация има само някакво съчинено географско единство в абстрактните черти на своите граници и се състои от изкуствена амалгама от раси; продажни генеалози, те фабрикуват за амбициите за завоевания и грабеж фалшиви философски доказателства и въображаеми права на благородство. Късогледството е болест на човешкия дух. В много случаи учените са своего рода невежи, които изпускат от очи простотата на нещата, забулват я и я затъмняват с формули и подробности. В учебниците се учат дребните неща, не великите.

А дори и когато казват, че не искат война, тези хора правят всичко възможно, за да я увековечат. Те подхранват националната суета и стремежа към надмощие чрез сила. „Само ние, казва всеки от тях зад своята бариера, сме смели, честни, талантливи, имаме вкус!“ Величието и богатството на дадена страна те превръщат в нещо като разяждаща болест. Патриотизмът сам по себе си е достоен за уважение, стига да се ограничи в областта на чувствата и на изкуството, точно както любовта към семейството и към родната земя, които са също толкова свещени, те превръщат в утопична концепция, нямаща право на живот, в неравновесие в света, нещо като злокачествен тумор, способен да погълне всички жизнени сили, да обхване всичко и да смаже живота; и понеже е заразителен, той води било до военна криза, било до изтощение и задушаване, до въоръжен мир.