Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

Да, наистина, си помисли банкерът. Тая проста глупашка формула досега и за твое учудване е давала блестящи резултати. Дали тоя човек наистина има луд късмет?… Той си спомни сентенцията на Балзак. Заемодавецът е винаги в много по-неизгодно положение от получателя. Но докога?…

— Дано да сте прав, Ваше Величество!

— Прав съм! Сега трябва да измъкнеш пари отвсякъде! На Вас се надявам, че ще положите всички усилия да получим заем от Франция. А пък аз ще се помъча да намеря такъв от Австрия.

Скарлатов трепна. Може би това беше отговорът на въпроса от Парѝ Ба и Тюретини.

— А по какъв начин, ако смея да попитам, ще направите това, Ваше Величество?

— Ще отида лично във Виена. Е не, разбира се, на официално посещение. Полуофициално. Ще взема с мене и синовете ми княз Борис и принц Кирил.

— А кога смятате да направите това пътешествие?

— Съвсем скоро. Края на май. И пак ще измъкна пари за България! Тоя дърт пръч Франц Йосиф 46 46 Франц Йосиф I (1830 — 1916) — австрийски император (1848–1916, от 1867 — австроунгарски) от династията на Хабсбургите. При него Австрия след поражението си във войни с Франция и Сардинското кралство, с Прусия и Италия изгубва господството си в Германската империя. В 1867 преустройва Хабсбургската империя в дуалистична монархия — Австро-Унгария. Сключва съюз с Германия (1879), от 1882 — Троен съюз. Води завоевателна политика на Балканите, която допринася за разпалването на Първата световна война. ще даде! Та аз съм бил офицер в неговата армия! И той помни това.

Банкерът усилено мислеше. Ето отговорът е ясен. Той ще кокетничи с Австрия, ще иска заем и вероятно ще поеме политически ангажименти. Това неминуемо ще разберат във Франция. В резултат заемът няма да бъде отпуснат. Ще притиснат слабите австрийски банки така, че и те няма да дадат пари!… Той се колебаеше между лоялността към Царя и Парѝ Ба. Но реши да бъде докрай честен.

— Ваше Величество. Не правете това! Не отивайте в Австрия! Това ще усложни нещата. Франция няма да отпусне заема!

— Черноглед сте, Скарлатов, и не сте добър политик! Ето това е разликата между нас! Аз съм решителен, а Вие се колебаете. Уверен съм, че ще вземем пари отвсякъде! Всеки с удоволствие ще даде. А после ще ги върнем не от себе си, а от победените. Така са правили всички велики завоеватели. Аз не искам да съм цар на една малка, бедна, овчарска страна! Искам да съм цар на Велика България! И ще бъда! Не вярвате ли?

С бързи стъпки Фердинанд отиде към една от стените на кабинета, където имаше червена брокатена завеса. Дръпна я. И там един огромен рисуван портрет, в цял ръст, се изпречи като призрака на Хамлетовия баща. Това бе самият Фердинанд, нарисуван с маслени бои. Облечен в тежка тога, обсипана с бисери, типичната византийска корона на главата, със златна топка в ръка, изобразяваща земното кълбо, и златен скиптър в другата ръка. Алюзията бе толкова ясна, че не търпеше тълкуване. Този човек се готвеше да стане новият император на Византия. Но той е луд, си каза банкерът. И без да иска, в съзнанието му изпъкна френският израз: Il est completement fou, il est fotu 47 47 Тоя е напълно луд, той е свършен (фр.) — Б.р. . Скарлатов бе потресен. Трябваше му време и спокойствие, за да обмисли всичко.

А докато тази сцена се разиграваше в кабинета на Царя, Престолонаследникът бе завел младия Борис в една малка зала със стъклени камери. Там стояха препарирани птици, повечето от българските земи. Сбирката бе акуратно подредена и под всяка имаше бронзова табелка с името на птицата на латински.

Борис учтиво и подробно разгледа експонатите.

— Прекрасна и интересна сбирка, Ваше Височество. Има много вкус в подредбата.

— О, тя е съвсем малка! Може би началото на нещо по-голямо… Толкова бих искал да я попълня с птици от други страни! Да отида на лов там!…

— А какво Ви спира?

Престолонаследникът нищо не отговори и продължи:

— Може би трябва да мина един системен курс по орнитология и ентомология.

— Трябва да настоявате за университет!

— Много бих искал…

Настъпи пауза. Борис остана с впечатление, че Престолонаследникът не се доизказа. После стана нещо странно. Това слабо, хилаво момче, със сини очи и оредяла коса, облечено като актьор от столичен театър — във военна униформа, която никак не му стоеше, каза:

— Виждате ли, господин Скарлатов, повечето време съм сам… Знам езици — немски, английски, френски, руски, италиански, испански и, разбира се, български. Усвоих напълно българския правопис. С помощта на учители минах целия курс на българските гимназии. И, моля Ви, когато имате време, елате да си поговорим!… Бих дошъл и аз, но при мене е по-сложно, нали?