Свобода Бъчварова - Земя за прицел (Наследникът)

След като поздравиха на крака младия престолонаследник, всички седнаха, а Фердинанд почна да се разхожда по кабинета. Княз Борис Търновски мълчеше.

— Ето виждате ли, господин Скарлатов, трудно е да възпитаваш синове.

— Защо, Ваше Величество? Моят син е напълно самостоятелен. Той има докторат от Женевския университет.

— Повярвайте ми, господин Скарлатов, аз съм учил в Терезиян колеж. Имам и докторат по естествени науки. И какво? За какво ми послужи образованието? Да не би да станах от това по-умен?! В полка, където служех, от простите фелдфебели аз научих далеч повече, отколкото от професорите.

— А Престолонаследникът няма ли да учи в някой европейски университет?

— Образованието разваля нравите! Да го дам да учи в Европа?! Да се върне картоиграч, пияница и брантиите да го повредят!…

Тук Фердинанд спря да говори и отиде при стария банкер, който стана от фотьойла. Взе го подръка.

— Е, господин Скарлатов, нека оставим младите да си поговорят, а ние, старите, да решаваме въпросите на държавата.

Банкерът разбра. Бе извикал Княза, за да се освободи от младия Скарлатов. Престолонаследникът стана и въпросително погледна към Борис. Той също разбра. Двамата излязоха от кабинета. Останали сами, Фердинанд пусна ръката на банкера. Отново лицето му стана надменно и презрително.

— Е, господин Скарлатов? Благоволихте най-после да дойдете!… Та какво съм аз за Вас! По-малко от пъдарин!

— Не сте прав, Ваше Величество. Не бях добре със здравето.

— Но това не Ви пречеше да се разхождате всеки ден с часове из околностите на София.

И това знае, помисли си банкерът, но каза:

— По предписание на лекарите.

— Лекарите са ахмаци! Познавам ги добре, затова сам се церя. Препоръчвам Ви и на Вас!

— Горе-долу и аз се стремя сам да се оправям.

— А защо, господин Скарлатов, ме изоставихте в този труден момент?

— Не разбирам добре въпроса Ви, Ваше Величество…

— България е застанала пред съдбоносни решения, а пари няма! Извиках Ви да Ви попитам какво направихте, за да помогнете на Отечеството?

— Мисля, че това е работа на министъра на финансите и министър-председателя.

— И те са едни баби! Да бях аз на тяхно място, досега да съм взел сто заема!…

— Не трябва да сравнявате всички със себе си. Те толкова могат, толкова правят…

— А Вие лично, господин Скарлатов?

— Едва ли бих направил повече от тях.

— А защо Вашите приятели — французите, не дадат пари? Държат ни във финансов капан! Какво искат още? Нека кажат! Ще се спазарим все някак си, както сме правили досега…

— Изглежда този път, Ваше Величество, не се касае до спазаряване…

— А до какво, дявол да го вземе?!

— Вие по-добре знаете от мен. Искат този път политически гаранции.

— Гаранции? Та каква по-голяма гаранция от мене! Аз, господин Скарлатов, по кръв съм французин! Имам право даже на френския престол! Аз съм повече французин от техните министри! А сега ми говорят за гаранции!…

Банкерът се усмихна. Това беше също едно от любимите превъплъщения на Фердинанд. Когато искаше, ставаше французин и върл католик, при нужда — изтъкваше славянския произход и православната вяра, когато му бе изгодно — немския, а при други обстоятелства — италиански и английски. Европейските дворове се бяха така смесили в разклонени роднински връзки, че той можеше да бъде от каквато и да е националност.

Старият Скарлатов каза:

— Става въпрос за договорени политически ангажименти. Войната, която предстои, е насочена против Турция. Там французите са вложили огромни средства. Това е едната страна на въпроса. Втората е по-важната. Те се боят, че нашето правителство не е толерантно към френското. Че играе зад гърба им с австрийците.

— Това не е вярно! Заради французите аз си развалих отношенията с австрийския император Франц Йосиф и той никога няма да ми прости. Да не говорим за тоя ненормален и сакат Вилхелм Кайзер! Какво съм аз? Един чист славянин с френска кръв! Не им ли е достатъчна гаранция близостта ми с Русия и руския император?

— Не, Ваше Величество. Те искат гаранции не от Русия, а от Вас.

— Скарлатов, Вие винаги сте били черноглед! Според мене това е игра за повече печалби и нищо повече, а Вие търсите под вола теле! Ще дадат пари, както винаги са давали! Нашата цел е да измъкваме откъдето можем. От немци, от австрийци, от французи, от патагонци, от дявола, ако щете!

— А как ще ги връщаме?

— Вие, господин Скарлатов, знаете моя принцип. Взимай пари, когато ти дават, и не плащай! Или по-точно, плащай само лихвите! И досега тая моя проста финансова формула винаги ми е носила успех.