Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Обвиненият влезе в залата с колебливи стъпки. Той изглеждаше примирен, дори покорен, тъмните му очи бяха замъглени от незнайни мисли, около него витаеше атмосферата на пенсиониран джентълмен, облечен с елегантно синьо палто и сива филцова шапка, пълното му тяло беше подуто от злочестината му и лекарствата. Подкрепяха го адвокатът му Габриеле Занобини и дъщеря му Франческа. Аптекарят от Сан Кашиано Франческо Каламандреи седна сам на пейката, без да обръща внимание на светкавиците на фотоапаратите и на телевизионните камери, които се насочиха към него.

Един журналист го попита как се чувства. Той отговори:

— Като някой, който е попаднал във филм, без да знае нищо за фабулата или героите.

Прокурорът на Флоренция беше обвинил Каламандреи, че е организирал пет от убийствата, извършени от Чудовището. Той твърдеше, че Каламандреи е платил на Пачани, Лоти и Вани да извършат престъпленията и да му занесат половите органи на жените, за да може да ги използва в ужасяващи езотерични ритуали, които обаче не бяха описани. Обвиняваха го, че лично е участвал в убийствата на двамата френски туристи на сечището Скопети през 1985 година. Освен това е поръчал убийствата във Викио през 1984 година, онези през септември 1983 година, когато бяха убити двамата германци, и другите от юни 1982 година в Монтеспертоли. Обвинението мълчи по въпроса кой е извършил останалите убийства.

Доказателствата срещу Каламандреи са смехотворни. Те се състоят от несвързаните бръщолевения на съпругата му шизофреничка, която е толкова болна, че лекарите й забраниха да дава показания в съда, както и от показанията на патологичните лъжци Алфа, Бета, Гама и Делта, които свидетелстваха срещу Пачани и неговите другари по чашка десет години по-рано. Забележи, че и четиримата свидетели вече са мъртви. Жив е само серийният свидетел Лоренцо Нези, който е готов да си спомни всичко, което поискат от него.

Срещу Каламандреи е подготвена купчина документи: двайсет и осем хиляди страници от делото срещу Пачани; деветнайсет хиляди страници от разследването на другарите му по чашка; и девет хиляди страници от разследването на самия Каламандреи: общо петдесет и пет хиляди страници, повече от Библията, «Капиталът» на Маркс, «Критика на чистия разум» на Кант, «Илиада», «Одисея» и «Дон Кихот» взети заедно.

Срещу обвинения, на мястото на обичайните двама магистрати и деветимата съдебни заседатели, които съставят тъй наречения Асизи съд, институция, използвана само за углавни престъпления, седеше съдия Де Лука. Изненадващо, адвокатът на Каламандреи беше поискал тъй наречения съкратен процес, който се прилага само при онези, които бяха признали вината си, за да получат по-малка присъда. Занобини и Каламандреи го бяха поискали по съвсем различни причини: «За да приключи колкото се може по-бързо процесът — каза Занобини, — нека се разбере, че ние не се страхуваме от крайния резултат.»

Вляво от аптекаря, на друга маса, седеше областният прокурор на Флоренция, Паоло Канеса, заедно с още един прокурор. Двамата се усмихваха и се шегуваха на нисък глас, може би, за да покажат увереност, а може би, за да изнервят защитата.

Преди да свърши денят, Занобини щеше да изтрие усмивките от лицата им.

Той започна пледоарията си с гръм и трясък, посочвайки един технически, но много смущаващ правен пропуск от страна на Канеса. След това нападна перуджанския клон на разследването, ръководен от областен прокурор Минини, който беше свързал Каламандреи със смъртта на Нардучи.

— Почти всички резултати от перуджанското разследване са просто хабене на хартия — каза той. — Позволете ми да ви дам пример. — Той вдигна сноп листи, които по думите му съдържали свидетелски показания, взети от областния прокурор Минини и които досега били държани под ключ. — Как е възможно магистрат да вземе това на сериозно и да повярва на документ като този, който след малко ще ви прочета?

Когато Занобини започна да чете, камерите се извъртяха от Каламандреи към… мен. Не можех да повярвам, Дъг, но аз бях звездата на този документ! Той беше тъй нареченото спонтанно изявление на някаква жена, която се свързала с Габриела Карлици. Тя повтаряше много от теориите, които Карлици беше представила пред прокурор Минини, твърдейки, че ги е чула преди много години от някакъв отдавна починал сардинец, който познавал всички замесени лица. Минини беше записал всичко, беше го подписал, заверил и подпечатал. Въпреки очевидната абсурдност и липса на доказателства в обвиненията на жената, Минини беше лепнал на документа печат «строго секретно», «придавайки тежест и значимост» на обвиненията.