Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

И моментално, като изпратен от Зевс гръм, ме тресна цялата ирония на положението ми. Не стига, че нямах сили да убия жената — майка на децата ми. Още по-лошо — поради простия факт, че именно тя е майката на децата ми, никога нямаше да успея да се отърва от нея. Тя щеше да е вечно в моя живот! Да ме тормози до самата ми смърт! Щях да я виждам на всеки рожден ден, на всяко тържество по случай края на учебната година, на всяка конфирмация и бар-мицва. Боже мили — щеше даже да ми се налага да танцувам с нея на сватбите на децата ми!

Щях да я виждам и болна, и здрава, в добри времена и лоши, за хубаво или лошо, докато ни раздели смъртта. Щях на практика да си остана вечно женен за нея, свързан от споделената силна обич към двете ни деца.

А тя стоеше пред мен и чакаше да я удуша.

— Никога няма да ти го простя — промълвих. — До последен дъх. — И бавно се запътих към вратата.

В мига, в който стигнах там, я чух да казва най-спокойно:

— И аз никога няма да ти го простя. До последен дъх. След което излязох от стаята.

— Ами, безкрайно съжалявам — рече съчувствено Копелето, седнал на евтиното черно кресло. Приведе се напред и положи кокалестите си лакти върху заседателната маса. — Винаги е жалко, когато и децата са намесени.

— Така е — отвърнах натъжен. Точно така , рекох си! Нали това ти е целта, Копеле мръсно! Нали най-голям кеф ти прави да отмъкнеш от човека всичко натрупано през житейския му път! Кое друго би направило пълноценен един смотан живот като твоя? — Жалко е за всички ни, Джоел, но наистина ти благодаря за съчувствието.

Кимна ми в знак, че приема благодарността ми. Агента маниак обаче клатеше невярващо глава.

— Не знам — каза, — но все си мислех, че вие двамата няма да се разделите. Честно ти говоря.

— И аз така мислех — отвърнах мрачно. — Но комай прекалено много ни се събра. Тежат ни куп лоши спомени.

Току-що бе минало десет часа и аз пак пеех на улица „Съдебна“, макар и пред малко по-малка публика. Биеше на очи отсъствието на Вещицата, Мормона и снажния ми адвокат Магнум. Доколкото разбрах, Вещицата била заета в момента с друго разследване — явно се мъчи да съсипе живота и на някой друг нещастник; Мормона обаче бил зает по лични дела — сигурно още се въргаля в леглото с една от мормонските си жени в желанието си да зачене ново котило мормончета; Магнум от своя страна бе зает с безделие. Всъщност единствената причина да липсва тук, в отвратителното приземие на „Федерал Плаза“ 26, бе мнението му, че не би било зле да прекарам известно време „насаме“ с тъмничарите си. Но колкото и логично да звучаха думите му, все пак в тях се прокрадваше и някакъв подозрителен егоизъм, предвид факта, че само предната седмица му бях връчил чек за един милион долара. (За какво му е да идва, щом може да духне с парите?)

Така че нея сутрин бяхме само тримата — Копелето, Агента маниак и аз.

— Много си мълчалив днес — отбеляза Агента маниак. — Ако не ти се разговаря по лични въпроси, ще те разберем.

— Какво има за казване? — свих рамене. — Освен това, че жена ми сигурно е говорела насън, когато е повтаряла брачната клетва.

— Смяташ, че поддържа връзка с друг мъж ли?

— Не, Грег! Изключено е — заявих самоуверено, но, естествено, тя точно това прави ! Чука се с оня тъпоглав бруклинец Майкъл Бърико. Такива глупаци са лесна плячка за златотърсачки като Графинята. — Абсолютно сигурен съм, че не ми изневерява. Раздорът помежду ни опира до далеч по-дълбоки неща.

— Не се засягай — усмихна ми се радушно, — просто се мъча да си обясня нещата. При подобни случаи обикновено зад кулисите чака друг мъж. Ама човек може ли пък всичко да знае?

Намеси се и Копелето:

— И аз ти съчувствам не по-малко от Грег, но ако трябва да се тревожиш за нещо на този етап, то е твоето сътрудничене. Всичко останало е второстепенно.

Да бе, дори и децата ми, нали? Мръсна гадина!

— Джоел е прав — потвърди Агента маниак. — Сега може би не е най-подходящият момент да се развеждаш. Би трябвало да изчакате с Надин, докато се поуталожи данданията.

— Добре — отсече Копелето. — Дай да се върнем на конкретните случаи. При последния ни разговор стигнахме до колабирането на борсата, вследствие на което си останал без работа. Какво стана по-нататък?

Ебаси и задника е тоя, мина ми през ум! Поех дълбоко въздух и отвърнах:

— Не бих казал, че останах без работа, понеже онова, което вършех в „Л. Ф. Ротшилд“, в никакъв случай не можеше да се нарече работа. Бях свързочник — най-низшето от най-низшите същества на Уолстрийт. Имах само една задача: да въртя по цял ден телефона с цел да пробия през секретарките на разни богати бизнесмени. За подобен вид обсада човек трябва да е преглътнал цялата си гордост и не му остава друго, освен да е стоически усмихнат. Подхранваше ме единствено надеждата в бъдещето. — И млъкнах за ефект. — Точно тогава рухна борсата.