Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— При това — добавих самоуверено — тежестта на доказването е у тях, а не у нас.

— Точно така — каза Готвача. — А и доколкото си спомням, в нашата прекрасна родина човек е невинен до доказване на противното. — Хвърли ми бърза усмивка и ми смигна. — А дори да си виновен, те си остават длъжни да оборят всички разумни съмнения във виновността ти. Което не е никак лесно при наличието на две версии, нали ме разбираш?

— Разбирам те — рекох с половин уста и кимнах бавно, — но… как да ти кажа… легендата ни, макар и доста добра, не звучи толкова убедително, колкото истината. Даваш ли си тази сметка?

— Хич не се заблуждавай — сряза ме Готвача. — Понякога истината звучи по-странно и от измислицата. Лично аз поне по всяко време бих предпочел една добра легенда пред истината. Независимо от всичко, аз виждам като най-големия наш проблем това, че Дани е все още в пандиза. Колкото повече седи там, толкова по-вероятно става да се изметне. — И млъкна. Изглежда търсеше подходящи думи. — Защото докато той е там, няма никаква представа какво става навън. Не знае, че ти си с него и че и аз съм с него; може би си мисли, че сме го изоставили съвсем, та дори и че и ти сътрудничиш на властите. Кой знае какво му нашепват в ухото ония, федералните. — Готвача поклати загрижено глава, но изведнъж лицето му светна. — Ще ти кажа какво всъщност трябва да направя: трябва да се добера до килията на Дани и да поговоря с него, да му кажа, че всичко ще се оправи. — Готвача сви устни и бавно кимна. — Засега това е най-добрият ни ход. Ще гледам да ме включат в списъка на посетителите. К’во ще кажеш?

Боже милостиви — Готвача е направо железен! Готов е да проникне в самото сърце на врага! Тоя човек от нищо ли няма страх? Наистина ли е толкова страхотен боец? Изведнъж всичко ми се проясни: федералните така и не са успели да спипат Готвача и Синеокия дявол, тъй като те не мислят като нормалните хора. Те са истински „Белязани лица“ 50 50 На англ. — Scarface — прякор на прословутия чикагски гангстер Ал Капоне. — Б.пр. — мафиоти с бели якички от съвсем различен сорт.

Точно тогава от кухнята се появи Гуин.

Сега вече се почна, рекох си! Дрън-дрън-дрън!

Дали ще ме издаде? Де да знам. Сърцето й бе прекалено чисто, че да може да проумее цялото зло и всичката коварност, ширеща се около нея. Докато идваше към нас, забелязах, че носи безжичния телефон. Първо обаче поздрави радушно Готвача:

— Здрасти, Денис, как я караш?

— Добре съм — отвърна любезно Готвача. — По-добре от всякога. Ти к’во правиш, Гуин?

— А, добре съм… много съм добре — отвърна любвеобилната южнячка, но придружи думите си с тъжна усмивка, която, струва ми се, гласеше: „Доколкото може да е добре човек, чийто шеф е с единия крак в пандиза, жена му е с единия крак в нова златна мина, а на мен ми предстои да загубя шибаната си работа!“. След което се обърна към мен с думите: — Адвокатът ти те търси. Каза, че било важно…

Магнум ли? Защо точно сега е решил да ми се обажда? Нали знае за тази среща. Защо му е да прекъсва развоя на нещата? Вдигнах предупредително пръст пред Готвача, скочих от стола и грабнах слушалката от Гуин. С гръб към Готвача изгледах Гуин в очите и с брадичка й посочих дискретно кухнята, един вид: „Хайде, омитай се, докато не си издала положението, бърборано такава!“. При което Гуин сви рамене и се запъти към безопасната кухня.

Направих няколко крачки по посока на парапета от ковано желязо, опасващ вътрешния двор, облегнах се отгоре му с лакти и се надвесих напред. Но и така бях достатъчно близо до Готвача, че да ме чуе, като рекох:

— Здрасти, Грег. Какво има?

— Да, насреща е Грег — долетя гласа на Агента маниак, — само че другият Грег. Продължавай да се държиш естествено.

Ебаси номера! За какво ли ме търси шибаният Агент маниак? Да не е откачил?

— Да — казах с най-нормален тон, — и това никак не ме изненадва. Дани е пич и никога няма да се съгласи да сътрудничи. — Извърнах се и намигнах на Готвача, после изрекох в слушалката: — Както и да е, кажи на адвоката на Дани, че стоя твърдо зад него, каквото и да стане. При всякакви обстоятелства.

— Добре — отвърна Агента маниак. — Реакцията ти е похвална. Дотук се справяш отлично. Но чуй какво искам от теб: Денис ми се струва настроен за съвсем откровен разговор, така че се помъчи да уредиш среща с Бренън. Имам чувството, че ще се навие.

— Ще се опитам да й се обадя — рекох със скептичен тон, макар да съзнавах, че вероятността да се стигне до среща очи в очи със Синеокия дявол е едно на един милион. Той си е параноично копеле дори в най-нормални обстоятелства, а сега, при създалата се най-ненормална обстановка, няма начин да е толкова безумен, че да се съгласи на среща с моя милост. — Обаче с Нанси не съм разговарял от близо година — рекох в слушалката. — Според мен тя мрази Дани повече и от властите.