Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Та ето как двамата с Елиът се озовахме в бизнеса с месо и морски продукти. При това си набелязахме и безпогрешен план: лятото скоро започва, затова през деня пак ще продаваме сладолед, а нощем ще свързваме краищата на новото ни предприятие. Компанията ни за месо и морски продукти ще финансираме с парите от плажа. Дори взехме за съдружник още един разносвач на плажен сладолед, приятеля ни Пол Бъртън. И той е там — посочих пак към списъка. — По онова време Пол живееше при майка си, в голяма бяла къща в Дъгластън, в Куинс. И съвсем случайно къщата им имаше голям заден двор — идеално място за една фирма за месо и морски продукти. Или поне така си мислехме.

Защото, макар Дъгластън да е общо взето доста богаташки район, къщата на Пол си беше жив кенеф. Майка му се бе развела преди двайсет години и оттогава не бе похарчила и цент за поддръжката й, та бе заприличала на дом, обитаван от призраци. Задният двор по нищо не й отстъпваше. Имаше самостоятелен гараж, заобиколен от около два декара мръсотия. — Усмихнах се с носталгия. — Но за нас беше повече от идеален. Правехме първите си стъпки в бизнеса и мисълта да започнем от един гараж ни се струваше съвсем романтична. Та нали и Стив Джобс и Майкъл Дел 24 24 Основатели на компютърните гиганти „Ейпъл“ и „Дел“ съответно. — Б.пр. така са започнали! Или беше от стаите им в студентските общежития? Няма значение. Та така финансирахме предприятието си двамата с Пингвина: Утрешните Милионери!

В интерес на истината допитахме се и до счетоводител, да не би да сме пропуснали нещо! — Свих невинно рамене. — И точно оттам започнаха и проблемите ни. Към него ни насочи бащата на Елиът, който е евреин хасид. И счетоводителят се оказа евреин хасид и имаше точно толкова опит в месната и рибната промишленост, колкото в яденето на свински котлети. След като му описахме своя бизнес план, той се усмихна и рече: „Като гледам, вие двамата сте на път да направите цяло състояние. Мазел тов!“ 25 25 Честито! (иврит). — Б.пр. . После, за по-сигурно, добави: „Скоро и двамата ще сте заможни млади мъже, много скоро.“

Какво повече имаше да се говори? Двамата с Елиът възприехме думите му в смисъл, че имаме въпиюща нужда от режийни разходи, подлежащи на данъчни отчисления. Затова директно от канцеларията на счетоводителя забихме в ресторант „Палм“ и опукахме четиристотин и петдесет долара за шампанско и омари. После си взехме на лизинг по една спортна кола: порше за мен и линкълн-континентал за Пингвина. — И забелих очи заради избора, направен от Пингвина. — И се оборудвахме с клетъчни телефони, чиито тарифи по онуй време бяха толкова скъпи, че само директорите на най-големите петстотин американски фирми в списъка на списание „Форчън“ 26 26 „Форчън 500“ — ежегодна класация на 500-те най-големи компании в света, съставяна от списание „Форчън“. — Б.пр. можеха да си ги позволят.

За нас обаче то си беше в реда на нещата: бяхме новопрохождащи бизнесмени и според нас някои неща просто ни се полагаха. Така или иначе, вече бяхме спестили куп пари благодарение на факта, че почвахме в двора на Пол, така че напълно си заслужавахме определени основни луксове. Полека-лека стигнахме до 25 септември 1985 г. — съвсем подходяща дата за откриване на компания, занимаваща се с месо и морски продукти, макар майката природа да се оказа на съвсем различно мнение. Или поне аз така заключих, след като ураганът Глория налетя на Лонг Айлънд, а окото му мина точно през задния двор на Пол. Да не говорим, че изля и осемдесет сантиметра дъжд във въпросния заден двор, който се оказа най-ниската точка сред заобикалящите го четири хълма. При което скромната ни фирмичка за месо и морски продукти стана една шибана кална яма. — Поклатих глава от недоумение. — Бизнесът ни фалира още преди да е почнал.

— И фирмата ви така и не просъществува? — запита скептично Копелето. — Все пак в статията във „Форбс“…

И тук Вещицата го прекъсна:

— Според „Форбс“ вие доста време сте били в този бизнес. — Килна глава на една страна и ме загледа обвиняващо.

Агента маниак поклати глава:

— Мисля, че той само образно така се изказа, Мишел.

— Грег е прав — рекох, гледайки да не настройвам Вещицата против себе си. — Макар че ми се ще да отворя скоба, за да ви кажа, че съгласявайки се на интервюто с „Форбс“, направих една от най-големите грешки в зрелия си живот. Тогава обаче бях едва на двайсет и осем и сигурно съм бил още съвсем наивен. — И свих рамене. — Да не говорим, че го възприемах като възможност да разкажа как виждам нещата от своя гледна точка, да кажа каква всъщност е истината. По това време нямаше и две години, откакто „Стратън“ бе започнала да действа, така че бяхме световно неизвестни. Интервюиращата обаче ми заби томахавка между плещите, като ме нарече „извратен вариант на Робин Худ, който граби от богатите и оставя всичко за себе си и своята весела дружина брокери“. — Направих гримаса при спомена. — Целият материал във „Форбс“ се оказа един кошмар. Един пълен, шибан кошмар.