Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Направих се, че не усещам сарказма му.

— Точно така. Всичко беше за добро. Факт е, че цялата ми първа седмица протече по един фантастичен начин. Продадох двеста и четиридесет кутии — повече от два пъти над дотогавашния фирмен рекорд. — Та тъй се започна. Оттам цяла поредица невероятни събития ме доведоха до пазара за ценни книжа, а впоследствие — и до „Стратън“. Нека ги разгледам подред.

Копелето кимна еднократно:

— Да, ако обичаш.

И аз му отговорих с кимване.

— Започна се от офиса на „Грейт Американ“. Стана така, че всички агенти по продажбите сякаш се запалиха. Производителността им нарасна двукратно, че и трикратно. Изглежда, бях вдигнал летвата или им бях демонстрирал колко доходно е да работиш яко и да знаеш как да продаваш. Само след седмица управителят дойде и ми предложи да се заема с обучението на новите кадри. Казваше се П. Д. Камарата и не преставаше да повтаря: „Ти, Джордан, направо напомпа офиса. Невероятно напомпване му направи… дрън-дрън“. И как помпата била най-важното нещо. — Млъкнах, изненадан сам от яркостта на спомените ми. — Сега, като се замисля, това бяха май единствените му интелигентни приказки. Нали разбирате? Помпата наистина е от ключово значение: няма ли я, агентите по продажбите повяхват за нула време.

— И ти се съгласи да обучаваш кадрите, така ли? — попита Копелето.

— Да, но от най-егоистични подбуди. Понеже вече си бях наумил да отворя собствена фирма. Оставаше ми само да реша кога. Възнамерявах да купя мой си пикап, да се снабдявам пряко от месната борса и по този начин да прибирам и процента за търговеца на едро. Нали точно това бях правил в продължение на куп години по плажа и всичко беше абсолютно точно. — Свих рамене. — Та започнах аз да обучавам новите агенти по продажбите и бързо осъзнах, че съм роден за такава работа. Толкова добър съм, че мога да хвана първия срещнат младеж от улицата и да го превърна в продавач на месо.

Няколко седмици по-късно П. Д. ме покани да проведа и общо събрание в офиса, един вид — да нагнетим помпата с още една степен. — Направих пауза да събера спомените си. Намирам за доста смешен факта, че не някой друг, а един тъпак като П. Д., с неговите мръсни дънки и яке „Мембърс Оунли“ 22 22 Members Only (Само за членове) (англ.) — популярна марка кожени якета с еполети през 80-те години. — Б.пр. , определи един от ключовите моменти в живота ми. Защото успехът ми произтичаше най-вече от умението ми да говоря пред тълпа хора — имам предвид събранията, които после щях да провеждам в „Стратън“. При всичките ядове, които имахме с надзорните органи, именно тази ми способност не позволяваше на помпата да спре.

— Събрания ли? — попита неопределено Копелето.

— Точно така. Събранията. Тъкмо в тях е — или по-правилно е да кажа „тъкмо в тях беше“ — разликата между „Стратън“ и всички останали американски брокерски фирми. Събирах по два пъти на ден брокерите в борсовата зала и им изнасях проповеди. Дотогава никой на Уолстрийт не бе правил подобно нещо. От време на време някоя брокерска фирма канеше гост от рода на Антъни Робинс 23 23 Anthony (Tony) Robbins (р. 1960 г.) — американски автор и оратор на тема личностно самоусъвършенстване. — Б.пр. , но подобни събрания се провеждаха всяко за себе си, а не като част от конкретна програма. А да каниш оратори еднократно си е чиста загуба на време. За да е плодотворно, трябва да го правиш ежедневно; а ако искаш да е истински плодотворно, го правиш по два пъти на ден — сутрин и следобед. Тогава могат да станат и чудеса.

Това, разбира се, още не го знаех, докато работех в „Грейт Американ“… макар, да си призная, онова, първото събрание, което проведох, наистина да ми отвори очите. Събрах в склада във Форест Хилс, в Куинс, двайсетина агента по продажбите, повечето на трийсет и нещо години, всички облечени като камионджии, по дънки и маратонки. Заобиколиха ме, а аз застанах в средата на кръга. В началото подхванах бавно, говорих им за невероятно високото качество на стоката ни и какъв късмет имат клиентите ни, че могат да си я купят. Едва сега си давам сметка, че съм положил основите на един култ. А самият факт, че…

Агента маниак вдигна ръка:

— Какво значи да си положил основите на един култ?

Изгледах Агента маниак и рекох:

— Ще се опитам да ви го обясня по следния начин: в сърцевината на всеки култ — независимо дали става дума за „Стратън Оукмънт“, за „Грейт Американ“ или за ония ненормалници от сектата „Клонка Давидова“ в Уейко, Тексас, — е залегнала фундаменталната вяра, че независимо от мнението на света за членовете на този култ, единствено те са със здрав разум, а всички останали са луди. И всички, без изключение, започват с една вяра в справедливостта на собствената им кауза. При мюсюлманите екстремисти наблюдаваме изкривено тълкуване на Корана; при онези от „Клонка Давидова“ — превратно тълкуване на Библията; а в „Стратън“ вярвахме, че великият уравнител в един иначе несправедлив свят е самата борсова зала. С други думи, няма значение от какъв произход си и колко ограничено образование имаш, или колко нисък е коефициентът ти на интелигентност; веднъж влязъл в борсовата зала на „Стратън“, всичко това остава зад гърба ти. Приравняваш се с всички останали и си способен да спечелиш толкова пари, колкото и най-могъщият главен изпълнителен директор на корпорация в Америка. — Свих рамене, един вид обяснявах им азбучни истини.