Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

За мой най-голям ужас обаче, като се огледах из залата, не видях никой друг с разтревожен вид. На тях всичко им се струваше прекрасно, в розово, пляскаха си щастливо с ръчички и гледаха замечтано: Утрешните Стоматолози! Никога няма да забравя този миг или поне иронията, която се съдържаше в него, понеже, докато те си ръкопляскаха, на мен ми идеше да си прережа вените. — Млъкнах и пуснах дълбока въздишка. После, с намек за тъга в гласа ми, добавих: — Истината бе, че далеч преди това бях осъзнал каква грешка правя. От дете още си го знаех.

Така де, кого будалках всъщност? Откъде у мен толкова търпение да уча през всичките тези години? — И отчаяно поклатих глава. — Родил се бях само с половината уравнение — страхотен ум и невероятно дар слово, но ми липсваше търпение. Исках да забогатея бързо, исках всичко на мига. И това предопредели падението ми. След като сума ти лета наред изкарвах по толкова много пари от плажа, се бях настървил. Бях потенциална катастрофа, която всеки един момент можеше да се случи. Фучах като спортна кола по магистралата с над триста километра в час и или щях да победя, или да се разбия и да изгоря като космическата совалка. Или едното, или другото.

Свих устни и мрачно поклатих глава.

— За голямо съжаление, инстинктът ми не бе ми изневерил. В мига, в който стихнаха аплодисментите, деканът приближи уста към микрофона и каза: „Ще ви издам една малка тайна. Златният век на стоматологията приключи. — И кимна еднократно. — Ако сте дошли само за да печелите купища пари, много сте сбъркали. Затова ме послушайте: моментално си тръгнете и никога повече не се връщайте. Няма защо да се мъчите. На този свят има далеч по-добри начини за забогатяване.“ После каза още куп неща, но те ми минаха покрай ушите, понеже ме интересуваше единствено къде се намира аварийният изход. А той продължи да човърка с ножа в раната: „Не забравяйте, че целта ви е да практикувате профилактична стоматология. Така че, ако практикувате професията си както следва, ще срещате пациентите си все по-рядко“. И пак закима, сякаш бе произнесъл някаква изконна мъдрост. Продължи да приказва, но аз престанах да го слушам. Ако трябва да съм точен, самият аз бях се разприказвал: „Извинявайте… пардон… ако обичате…“ докато си проправях път да изляза посред словото му. Спомням си как всички ме гледаха едно особено и как изобщо не ми пукаше. — Спрях за ефект. — Та така прекъснах следването си по стоматология още на първия ден. Той, деканът, е виновен за това. Най-големият ми проблем обаче бе как ще го съобщя на майка ми.

— Ужас! — възкликна Вещицата. — Това сигурно я е довършило! — Стисна тънките си устни и ме загледа заплашително.

Я виж ти, рекох си! Вещицата май много си пада по майка ми! Явно майчината ми доброта е неотразима.

— Да, Мишел — рекох й. — Наистина то щеше да довърши майка ми, с тази разлика, че аз, естествено, не й го съобщих. — И виновно свих рамене. — Прекалено много я обичах, че да съм откровен с нея. Плюс това става дума за майка ми, а аз нея си я лъжех от петгодишна възраст. — И се ухилих дяволито на Вещицата. — Та от какъв зор точно тогава трябваше да й кажа истината, Мишел?

Вещицата ми отвърна безсловесно, само с двукратно сбръчкване на носа.

Божичко! Бързо тръснах глава, дано се отърва от магията й.

— В крайна сметка — рекох с лек трепет в гласа — съобщих на мама, че следването ми върви по вода, после се скрих в Мериленд за четири месеца, тренирах по цял ден и се печах на слънце. По това време на годината в Балтимор е много хубаво, така че времето ми бързо минаваше. Още имах от изкараните от плажа пари, та си живеех съвсем прилично. Накрая, за венец на всичко, продадох на търг целия си зъболекарски инструментариум — фрези, свредла, шмиргели, марли — всичко. Бяха ни накарали да си купим тия боклуци, преди да ни запишат, и се чудех къде да ги дяна.

— Ама ти сериозно ли разпродаде цялото си зъболекарско оборудване? — почеса се по главата Агента маниак.

— Ако щеш, вярвай! — кимнах. — Разлепих обяви из целия колеж и бая клиенти се явиха. — Усмихнах се гордо. — Нали разбираш, Грег? Още оттогава бях наясно със значението на търсенето и предлагането. И знаех, че ако искам да се получи сериозен търг, трябва да се явят повече наддаващи. Затова и рекламирах така масово. — И пак свих рамене по капиталистически. — Жалко, че не си присъствал — голям майтап беше тоя търг. Проведох го в лабораторията по стоматология, заобиколен от колби и бунзенови горелки. Явиха се петдесетина-шестдесет студенти, повечето по бели престилки. А аз бях със синя пластмасова козирка, все едно приемах залагания на някакви конни състезания.