Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Защото дори властите да ми оставеха един милион долара, както предполагаше Магнум, ние с Графинята щяхме да банкрутираме за три месеца. Но аз и на туй му бях намерил рационален довод и тъкмо затова продължих с думите:

— Но колкото и пари да ни — ни — оставят, аз няма да се пенсионирам или нещо от този род. Само няколко месеца след като цялата тази дандания заглъхне, пак ще почна да търгувам с акции. — И млъкнах, понеже нещо не ми се понрави посоката, в която бях поел. — По честен начин, искам да кажа. Става дума за сериозни, а не за евтини акции. Нямам никакво намерение да се връщам към онази лудница. — Установих, че трескаво търся изход от положението. — Сигурен съм, че ще мога да си докарвам по пет до десет милиона само от търговия за собствена сметка, напълно законно, без всякакъв риск.

За секунда изучих лицето й. Тя май започваше полека да изтрезнява. Не знаех дали да се радвам на това или не, но усещах как бързо ми се изплъзваше удалата ми се възможност. Крайно време бе да спра да рекламирам бъдещето и да премина към заключението.

— Така или иначе, Над — рекох самоуверено, — нещата стоят точно по този начин. Колкото и невероятно да ти се струва, това е истината. Изглежда, съм голям късметлия, щом властите са толкова на зор за сведенията, които притежавам. — Направих пауза и тръснах тържествено глава. — Всъщност тревожи ме само едно: как ще им дам информация за приятелите ми. — Свих рамене в смисъл „Но и това си има добрата страна!“ и продължих: — Според Маг… — Грег имам предвид — приятелите ми до един също се канят да сътрудничат. — И пак свих рамене. — Така че в крайна сметка и това отпада като фактор. Присламчих се до нея и запрокарвах пръсти през косите й.

— Наистина чудесна новина, мили. Много се радвам за теб — усмихна ми се тя. За теб ли каза? Кофти, мама му стара! Би трябвало да се радва за нас, а не само за мен! Тъкмо да я поправя, когато тя продължи: — А за приятелите си не се притеснявай чак толкова. С изключение на Алън Липски, до един ще те предадат още през първите две секунди. Нали самият ти винаги си ми казвал, че на Уолстрийт понятието „вярност“ не съществува?

Безмълвно й кимнах. Достатъчно чух и достатъчно казах. За сетен път бяхме на едно мнение с Графинята, сиреч сега бе моментът да нападна. Пресегнах се, сграбчих я през талията и я придърпах към себе си. После докопах сладката й каубойска вратовръзчица и дръпнах главата й към моята.

След което я целунах.

Протяжна, мокра целувка, съвсем любовна целувка, бих казал, която се оказа по-кратка, отколкото се бях надявал, тъй като тя рязко се отдръпна:

— Престани! Още съм ти ядосана.

Крайно време беше да овладея положението.

— Искам те — изпъшках и бръкнах под цепката на полата й на път към „обетованата земя“. Още преди да стигна до горната част на бедрото й, така се бях разпалил, че насмалко да се изпразня на чаршафа.

Затова взех, че й скочих — стоварих се отгоре й с цялата си тежест и пламенно я зацелувах. Тя направи опит да се измъкне, но от мен отърване нямаше.

— Престани! — замоли се, но в гласа й се прокрадваше и кикот. — Спри!

Вкопчих се в кикота и вдигнах дънковата й пола нагоре, при което разкрих сладката й розова вулва със снопчето прасковено рус мъх. Така и не бях престанал да се дивя на страхотната й вагина — най-сладката, която съм виждал, а като се има предвид, че съм преспал с поне хиляда проститутки, явно имам добра база за сравнение. Но курвите бяха отишли безвъзвратно в миналото! В този миг копнеех единствено за Графинята… сега и завинаги!

Понамалих темпото, погледнах я право в очите и рекох:

— Обичам те, Над. Страшно те обичам. — И очите ми се насълзиха. — Откакто за пръв път те видях, съм хлътнал по теб. — Пуснах й нежна усмивка. — Много ми липсваше през изминалата седмица. Не мога да ти опиша каква самота изпитвах. — Отместих назад косите й и се устремих към финала: — Люби ме, бебче. Люби ме хубаво и бавно.

— Еби се ти! — избухна тя насреща ми. — Не мога да те понасям! Искаш да ме наебеш ли? Добре, карай! Еби ме с все сила, че да доразпалиш омразата ми. До дъното на червата ти те мразя, хуй дребен егоистичен! На теб изобщо не ти пука какво ми е. Важен си единствено ти. — И захвана да се отърква с презрение о мен, като нарочно гледаше темпото й да не съвпада с моето. Сякаш се стремеше да ми докаже, че дори докато съм в нея, не я притежавам.

Това ме шокира. И ме съкруши. Но най-вече ме подразни обръщението й: „хуй дребен“! Графинята знаеше много добре колко се притеснявам от ниския си ръст!