— Представяш ли си само! — излая Бо. — На жена и за секунда не бива да вярваш! Щом се извърнеш, веднага ти забива нож в гърба!
— Никак не си конструктивен, Бо — изгуби търпение Деби. Направи кратка пауза, след което продължи: — Виж какво, Джордан, нали ти казах, че в момента е крайно объркана. Стой по-далеч от нея за известно време, дай й възможност да се окопити. Тогава има вероятност да се върне при теб. Поне в едно отношение обаче има за какво да се радваш, Джордан.
— Кое? — попитах.
— Мрази баща си дори повече, отколкото мрази теб.
— Голямо успокоение, няма що — рекох. — Напуснал я е, когато е била на три.
— Добре, в какво положение се намираме в момента? — попита Бо Деби. — Имаш ли някакво мнение по въпроса?
— Това, което правя, ми е доста неприятно — каза Деби. — Но ако пак отида другата седмица, може и друго да науча. Сигурна съм, че тя нищо не подозира. Групата ме прие с отворени обятия. Имам чувството, че се зарадваха на възможността да включат още някого в страданията си.
— Това може да ни отнеме сума ти време, Бо — подметна Бо.
— Не разполагам със сума ти време — срязах го. — Жена ми няма да спре да ме врънка по въпроса. Много добре я познавам. — Освен дето не ми оставаше време и по други причини, които засега не възнамерявах да споделям с Бо и Деби. През следващия месец ми предстоеше да застана пред съдията, за да заявя, че се признавам за виновен и съответно да представя и подробна финансова декларация. Всичко това, естествено, щеше да остане в тайна; нищо нямаше да се съобщи до идната година, и то след като се обявеше публично, че съм сътрудничил. И все пак точно сега бе най-подходящото време да продам къщата в Олд Бруквил, преди да съм попълнил финансовата декларация.
— Трябва да има начин да я накараме по-бързо да се разприказва — заключи Бо.
А бившата актриса:
— Що пък да не опитам да се сприятеля с нея. Ще отида например разревана на следващата сбирка, защото мъжът ми току-що ме е набил или нещо подобно. Какво ще кажете, а? — Тук актрисата млъкна за миг. — Макар и малко да познавам жена ти, Джордан, подозирам, че веднага ще ми се притече на помощ.
Боже милостиви, рекох си! Подобен ход в ада ще ме вкара. В никакъв случай не бива да го допусна. Никога!
— Чудесна идея, Деби! Дори може да я поканиш някъде да пийнете по едно и да я оставиш да се накваси. Нямаш си представа какво става с нея след две питиета: все едно си й дала серум на истината! — Божичко, какви ги плещех? — А и ще ти кажа идеалното място, където да я заведеш: „Бъкрам Стейбълс“ — открай време любимо заведение на баспите в Локъст Валей. Там на всичко отгоре е и тихо, та записът ще стане добър.
— Това е ужасно — намеси се Бо. — Не мога да разреша подобна стъпка… — пауза, — без да дам на Деби някакъв малък бонус, ако успее.
— Много ти благодаря — каза Деби, — но хич не се притеснявай. Номерът ще мине. Просто ще взема със себе си глава кромид и ще я обеля в колата, преди да вляза на сбирката. Ще вляза в черквата им със стичащи се по бузите ми сълзи!
Няколкосекундна тишина.
— Исусе Христе! — възкликна Бо. — Това е отвратително. Истински отвратително. Хващай се на работа!
— Не мога да позволя подобно действие! — рекох и аз твърдо. След което добавих: — Но проблемът е, че то вече се изплъзна от контрол. Решението е взето. Какво мога да сторя?
— Нищо — отвърна Бо. — Минахме отвъд точката, при която връщането назад е възможно.
— Великолепно — каза Деби. — Отивам да купя лук!
* * *
Клубът на мъжемразките се срещаше всяка сряда за по един час — до осем вечерта. Наближаваше единадесет, а от Бо все още ни вест, ни кост. Крачех напред-назад във всекидневната си, мъчех се да запазя спокойствие и все пресмятах колко добра карма ми е останала все още в резервоара.
Но пък и Графинята сама си беше виновна, нали така? Така де, кой мъж не би искал да узнае тайните помисли на напусналата го съпруга? С какво съм по-лош от всеки друг обзет от съмнения съпруг! Единствената разлика е в това, че разполагам с повече средства от мнозинството останали съпрузи и това ми позволява да стигна по-далеч. Пък и щом тя е готова да сподели тайните си с първата срещната… ами, значи, тайните й са достъпни за обществена консумация.
Честно казано, бях убеден, че новините тази вечер ще са добри. Нима не бях премислил всичко казано от Деби предишната седмица и не бях свел съкровените мисли на Графинята до две прости истини? Истина номер едно: продължава да ме обича, но е все още объркана. И истина номер две: след известно време така ще закопнее да се любим, че няма да й остане друг избор, освен да се върне. Онзи път на плажа тя на два пъти умишлено повдигна темата за секса: веднъж, описвайки ни като най-обикновени стари сексманиаци (което е добре), а после — като се сети колко рядко сме поемали въздух (което е още по-добре!) Вярно, до ушите ми бяха стигнали и дърдорения относно Майкъл Болтън и оня скапан неин личен треньор по фитнес Алекс Интимния душ, но те комай точно това и щяха да се окажат — празни дърдорения.
Читать дальше