Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Окрилен от тези истини, бях се обадил на Магнум предишната седмица, за да го осведомя какво става с мен и Графинята. „Ще има ли Копелето нещо против да продам къщата в Олд Бруквил и да купя някоя много по-евтина в Хамптън?“ Магнум бе отвърнал предпазливо оптимистично. В момента бил затънал до колене в преговори с Копелето, който, както винаги, бил неотстъпчив. Но вероятно щял да погледне положително на всяко мое действие, насочено към намаляване на разходите ми. Независимо от всичко, надявал се до началото на май да постигне желаното от нас споразумение, след което съм щял да се явя пред съдията Глийсън и да се призная за виновен.

В този миг телефонът иззвъня. Сигурно е Бо! Втурнах се в кухнята, но като стигнах до телефона, замръзнах на място. Някой звънеше по домофонната система, свързана през телефона. Някой ме търси от портала! Кой, по дяволите, се е сетил за мен? Плахо вдигнах слушалката:

— Ало?

— Здрасти, Бо! — обади се Бо. — Аз съм — Бо!

— Бо! — рекох на Бо. — Какво търсиш тук?

— Пусни ме да вляза. Нося лична доставка за теб, Бо.

Поех дълбоко въздух, за да се успокоя и да не изпусна нишката на цялото бокане. Няма начин да не е добра новина, рекох си. Иначе за какво би шофирал Бо чак до Саутхамптън? Ако новината е лоша, щеше просто да се обади по телефона, освен ако не е от оня вид хора, които обичат да се наслаждават пряко на нечия мъка. Бо обаче не е такъв човек! Как мога дори да си помисля подобно нещо? Бо ми е истински приятел, доказал верността си към мен хиляди пъти. Явно иска лично да ми съобщи добрата вест.

— Ей, Бо — озъби ми се Бо. — Ще отваряш ли тоя порталатейшън , или какво?

— Да бе, да — рекох. — Извинявай, Бо. — Набрах кода на портала и се запътих към вратата.

Няколко минути по-късно седяхме в столовата под полилея от ковано желязо, за който бях платил цяло състояние. На масата от избелено дърво лежеше магнетофонче. Бо не ми беше разкрил съдържанието на лентата; все още описваше как бившата актриса Деби Старлинг направила достойно за „Оскар“ изпълнение и бързо спечелила доверието на Графинята.

— Номерът с лукатейшъна минал страхотно — разправяше Бо. — Деби, значи, киха и подсмърча като за световно, а по лицетейшъна й струят сълзи, докато разправя на жена ти как мъжът й я нарекъл такава и такава, онакава и прочее. Тя… Графинята… разбира се, мигновено проявила съчувствие, понеже това й е в характера. — И Бо сви рамене. — Та двете се сдушили още преди началото на сбирката.

Кимнах и замислено потърках брадичка.

— Хм — измънках, — дотук добре. И какво е казала по време на сбирката?

А Бо бавно поклати шава:

— Няма значение. По-важното е какво е казала след сбирката.

— Така ли? — наострих аз уши. — Заедно ли са отишли да вечерят?

На свой ред Бо потърка брадичката си:

— Да пийнат. Нали знаеш… ин вино веритас.

— Любопитно — рекох. — И какви истини е изкарало наяве виното?

Бо разкриви устни и отчаяно кимна:

— Ами май ще трябва да се откажеш от търсенето на нова къща, Бо. Не го препоръчвам при… създалите се обстоятелства.

Изведнъж сърцето се свлече право в стомаха ми. Значи Графинята ме е лъгала! Ебаси и коварството! Как може чак толкова низко да падне? Да иска да ме изиграе с нова къща! Та у тая жена няма ли поне капка етичност!

А Бо продължи:

— Бих целия този път, Бо, понеже те имам по-скоро за приятел, отколкото за клиент. — Млъкна и сведе поглед към магнетофона с големина на колода от карти, после пак вдигна очи. — Така че ти предлагам една сделка, Бо: досега за цялото подслушватейшън съм се изръсил към пет хилядарки, но ако ми позволиш да унищожа лентата, преди да си я прослушал, ще смятам, че сме квит. Ще платя на Деби от собствения си джоб. Но ако ме принудиш да натисна бутона за прослушване, ще трябва да ми платиш. Както решиш ти.

Погледнах магнетофончето със свито сърце. Божичко, що за дяволско изобретение! Толкова миниатюрно, а тъй коварно! Явно съдържаше лоши вести, лоша карма.

— Толкова лоши ли са новините, Бо? Сериозно ли говориш?

— Нали ти казах, Бо? — Сви рамене Бо. — Ин вино веритас.

Бавно поклатих глава с възможно най-тъжната усмивка. После изхихиках, един вид „Така ми се пада!“. А и в смисъл: „Значи, това е краят; краят на брака ни, краят на всичките ми напразни надежди“. Бракът ми е един ковчег, мина ми през ум, и това ще да е последният гвоздей. Изгледах Бо право в очите и му наредих:

— Пускай шибания запис!

Бо кимна и натисна копчето.