Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Бо щракна бутона „стоп“.

— Стига ли ти дотук, Бо?

Изгледах го, без да мога да обеля и една дума. Графинята съвсем ме погреба с тоя запис. От всичко казано най ме заболя от изказването, че й е писнало да сме все в една и съща поза. Длъжен бях да кажа нещо на Бо, че да поправя впечатленията му от такива отровни приказки. И почнах да ровя из акъла си за подходящи думи. Нито една не успях да намеря. Бях вече официално скопен. Най-важното сега беше да се убедя, че Деби се е заклела да пази чутото в тайна. Какво ли мнение си е съставила за мен!

— Добре ли си, Бо? — попита Бо.

— Добре съм — кимнах бавно. — Нищо ми няма. Поех дълбоко въздух и насила се усмихнах. — Все пак имам чувството, че още не е взела окончателно решение, нали, Бо? Може би все още има някаква надежда, нали? — и тихичко се разсмях.

— Само така, Бо — усмихна се насърчително Бо. — Само смехът може да те излекува.

Кимнах и му пуснах тъжна усмивка, после огледах невероятно красивия си дом… и си дадох сметка колко малко означава всъщност. Най-щастливото време в живота ми бе онова с Дениз, когато нищичко си нямахме.

Бо се пресегна през масата и леко стисна ръката ми с масивната си длан. И каза с абсолютно сериозен тон:

— Виж какво, Бо, няма да ти говоря глупости. Това, което си преживял през последните шест месеца, и на най-големия си враг не го пожелавам. Няма лъжа: отвратително е. — И поклати бавно глава. — Сега обаче си длъжен да поемеш дълбоко въздух и да си дадеш сметка какво ще правиш оттук нататък. Време е да се проявиш като мъж. Нали ме разбираш, Бо? Да бъдеш истински мъж!

— Да — кимнах, — разбирам те.

Стисна ме още по-силно:

— Няма жена, която да ти надвие, Бо: нито съпруга, нито приятелка, нито любовница. С едно изключение. Знаеш ли кое, Бо?

Кимнах бавно и се борех да сдържа сълзите си:

— Чандлър — отроних.

— Точно така, Бо. Чандлър. Само тя е от значение сега. Другите само ще минават и заминават през живота ти. Тъкмо заради нея си длъжен да се стегнеш и да държиш главата си високо; дължиш го не по-малко и на синчето си. — И Бо се усмихна с носталгия. — Помня как малко след раждането си едва не умря от менингит. Няма да забравя как сърцето ми пропадна, когато Роко се обади през онази нощ от болницата и ми каза какво става. Още същата нощ влязох в една черква и се помолих за него.

Кимнах, докато обърсвах сълзата от ъгълчето на окото си:

— Явно е имало полза. Той вече е здрав и расте силно момче.

— Точно така, Бо — усмихна се Бо, — и ще продължава да расте. И един ден ще започне да взема пример от теб, затова си длъжен да му покажеш какво значи да си мъж. Че независимо от лайната, които се струпват отгоре му, истинският мъж винаги се задържа отгоре. — Бо сви мощните си рамене. — Такъв е животът, Бо. Единствените константи са децата ти, само заради тях си заслужава да се бориш с житейските несгоди. Така или иначе, предстои ти да откриеш кои са истинските ти приятели и кои просто са те използвали. Не забравяй, купеното с пари приятелство…

— Не трае дълго — довърших аз.

Бо кимна.

— А купената с пари вярност…

— Не е никаква вярност — добавих.

— Точно така, Бо. — При което се надвеси над магнетофончето, натисна бутона за изхвърляне на касетата, извади я и я вдигна във въздуха. — Що се отнася до мен, този разговор изобщо не се е състоял. — И я пъхна във вътрешния джоб на сакото си. — Нищо не ми дължиш за услугата, Бо. Имам нужда единствено от приятелството си, тъй като поне аз съм ти истински приятел. И винаги ще бъда.

В което бях убеден.

На сутринта ме събуди следният шум:

Брррууу! — Брррууу! — Брррууу! — … Брррууу! — Брррууу! — Брррууу!

Отворих дясното си око и без да вдигам глава дори на сантиметър от бялата копринена възглавница, извих врат надясно и изгледах телефона на бъдещето — хромирано чудо на техниката с две дузини мигащи лампички и с най-досадния звън на света, наподобяващ оплетено в жица врабченце. Телефонът бе поставен върху безбожно скъпа странична масичка — част от комплект, естествено.

Брррууу! — Брррууу! — Брррууу! — … Брррууу! — Брррууу! — Брррууу!

Боже мой, изстенах. Толкова ми се спи, че… не мога да мръдна. Главата ми тежи половин тон.

Брррууу! — Брррууу! — Брррууу! — … Брррууу! — Брррууу! — Брррууу!