Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Така ли? — попита леко объркано тя. След което добави: — Ами аз след малко отивам до плажа. Мислех да прекараме заедно деня.

— Преди да се качиш в колата, Надин, държа да ти кажа, че поразмислих по въпроса за Хамптън. Накратко казано, смятам, че се налага да останеш за известно време в Олд Бруквил.

Изведнъж, не тъй весела:

— Какво искаш да кажеш? Мисля, че този въпрос вече го обсъдихме.

В този миг до ушите ми долетя началото на песента. Поех дълбоко въздух, твърдо решен да не се издавам.

— Да — рекох с леден глас. — Но така си свикнала с живота там. И всичко ти е подредено: и курсовете „Мама и аз“, и курсовете по готварство. Да не говорим колко добре се разбираш с личния ти треньор. С Алекс… — и млъкнах за миг, оставяйки името на румънеца гадняр да виси във въздуха. — Не мога да си представя, че Алекс ще се съгласи да шофира всеки път по час и половина, че да идва в Хамптън. Нали ме разбираш?

— Вече не тренирам с него — отвърна с притеснен тон.

— Така ли? Какво стана?

— Нищо. Малко се посдърпахме.

Ами то така става, като се чукаш с личния си треньор, мина ми през ум! Но не можех да го кажа на глас, тъй като щях да компрометирам Бо. Затова рекох:

— Ами то така става, като се чукаш с личния си треньор! После се сдърпвате! — Извинявай, Бо!

— Не разбирам за какво става дума — заоправдава се тя.

А аз, със злъч:

— Ти да не би да отричаш, че си се ебала с оня румънски помияр?

— Не съм.

— Престани да се втеляваш, Надин! Много добре знам, че оня вонливец е спал в леглото ми. Хората приказват.

Точно тогава се разнесе отвратителният глас на опашатото копеле:

— Когато мъжът обича жена, не може да мисли за друго.

Насочих слушалката за миг към тавана — към осемдесетватовите тонколони „Босе“ — после я върнах върху ухото си и чух Графинята:

— … много те моля, намали тая музика!

— Е, не е толкова силна — изрепчих й се, след което пак насочих слушалката към високоговорителите. После пак я върнах до ухото си и я чух да пищи:

— … с теб, Джордан ! Престани! Защо го правиш?

На което аз изсъсках:

— Стига вече, Надин! С кого си мислиш, че си имаш работа? От месеци знам за цялата тази гадория!

Ответен удар от Графинята:

— Да бе… Намерил се кой да хвърля камъни! Ти да не си някое шибано ангелче, а? Ти да не би да не спеше с оная отвратителна еврейка, дето ти правеше свирки! — Миг тишина, след което Графинята продължи: — И за ония луди рускинчета знам. Все си си същият! Курвар мръсен!

— Абсолютно си права — озъбих се. — А ти си една шибана вторично зависима, която се ебе с други вторично зависими… като оня пропаднал професионалист по голф от Пенсилвания. Той какво ти предложи в замяна? Безплатни уроци по голф след всяко чукане ли?

Графинята, отказвайки да повярва:

— Не разбирам за какво става дума.

Аз, през стиснати зъби:

— Никога няма да ти простя, Надин, задето ме изостави на стълбището пред съда, кучко мръсна!

Моментална контра:

— А ти ме ритна надолу по стъпалата, шибан наркоман такъв! Дано изгниеш зад решетките!

— Така ли? А ти дано пукнеш от вторичната си зависимост! — И й затръшнах телефона. — „Курва гадна!“ промърморих към телефона на бъдещето. Поех дълбоко въздух и се помъчих да се успокоя. Телефонът пак иззвъня: Брррууу! — Брррууу! — и за част от секундата се озова в дланта ми. — Сега какво искаш, да ти го начукам?

— Начукай си го сам! — озъби се адвокатът ми. — Какво става? Неприятна сутрин ли?

— А, здрасти, Грег! — рекох щастливо. — Какво става?

— Нищо — отвърна ми. — При теб какво става?

Замислих се за секунда:

— А, нищо особено. Посдърпахме се малко с предстоящата ми бивша жена.

— Разбирам — рече Магнум. — И мога ли да знам за какво си надул Майкъл Болтън още от осем и половина сутринта? Как можеш да слушаш подобна гадост!

— Ох, мама му стара! Изчакай за секунда. — Натиснах паузата на дистанционното. — Извинявай. Повярвай ми, ни най-малко не съм почитател на Майкъл Болтън. Дори се каня да пусна шибаното му CD в микровълновата фурна моментално след като приключим разговора си.

— Мога ли да знам защо?

— Разговорът ни поверителен ли е?

— Всичките ни разговори са поверителни.

— Добре — рекох. — Ами току-що научих, че Графинята се ебе с Майкъл Болтън. Представяш ли си?

— Наистина ли? — зачуди се Магнум. — Тоя е пълен лузър! Къде-къде по-добър от него е можела да си намери.

— Много съм ти благодарен, Грег. Може би не схващаш какво точно се мъча да ти кажа: шибаният — Майкъл — Болтън — е чукал — моята — жена!