Александра Потър: Ти, който не си за мен

И най-неочаквано старият италианец избухва в гръмогласен смях.

— Не, не и не! Не е невъзможно! — провиква се той и удря по масата с отворена длан. — Не сте ли чували легендата за Моста на въздишките?

— Кой мост? — смръщва се Натаниел. — Този, във Венеция?

— Същият! — възкликва старецът.

— Защо? Какво гласи легендата? — намесвам се аз, неочаквано заинтригувана.

Подобно на факир, изчакваш ударите на барабана, преди да извади от шапката си заек, старецът прави драматична пауза. И едва когато се уверява, че и двамата го слушаме със зяпнали уста, започва да говори.

— Легендата е много прочута! — изрича със сериозен, изпълнен с благоговение тон, характерен по-скоро за музеите и църквите, който ме кара да сподавя хихикането си. — В нея се казва, че ако двама влюбени се целунат под моста по залез, в гондола, когато камбаните на църквите бият…

— Тези хора с нищо не ни улесняват — прошепва Натаниел в ухото ми, обаче аз го отблъсвам лекичко.

— Да? — обръщам се към стареца. — И какво става тогава?

Той дръпва за пореден път от цигарата си, издишва гъста струя дим и тя се извисява пред лицето му като димна завеса. Когато димът се разсейва, очите му се впиват в моите и въпреки непоносимата жега по гърба ми внезапно пролазват тръпки, които се спускат и към ръцете ми. Той се привежда и със заговорнически шепот довършва:

— Ще бъдат свързани с вечна любов! Винаги ще бъдат заедно и нищо… — Очите му се стрелват към Натаниел, а после се връщат върху мен. — … и нищо няма да може да ги раздели!

— Нищо ли? — изричам едва чуто аз.

— Нищо! — отсича италианецът и тръсва убедено глава. — Ще бъдете свързани завинаги! Във вечността!

Аз се изсмивам нервно и притискам медальона към сърцето си.

— Значи ви харесва, а? — махва с ръка той към медальона ми.

— О, ами… да — измънквам смутено.

Той се усмихва и ни връща рестото, а когато аз го поемам от ръката му, пръстите му леко докосват моите.

— Благодаря! — изричам шепнешком една от трите италиански думи, които знам.

— Моля! — усмихва се добросърдечно старецът и докосва галантно ръба на шапката си.

А после Натаниел ме прегръща и ние се обръщаме и продължаваме напред, но едва изминали и три крачки, когато чуваме зад гърба си гласа на стареца:

— Нищо! Не го забравяйте!

Обръщам се. И най-странното е, че него вече го няма. Изчезнал е. Погълнат от тълпата. Сякаш се бе изпарил във въздуха.

Всеки търси своята половинка.

Попълнете нашия „Любовен тест“ и ще разберете — Той ли е Единственият?

Божичко, ама тези неща са адски глупави!

Хвърлям един бърз поглед на теста в списанието. Лепнали са снимка на мъж и жена, които се гледат влюбено в очите, а около тях хвърчат амурчета и сърчица. Хайде бе! Като че ли човек може да намери „Единствения“ само като отговори на няколко идиотски въпроса!

Като например:

Ние с гаджето ми си приличаме като:

А) Батман и Робин.

Б) Пош и Бекс.

В) Линдзи Лоън и изкуствения тен.

Разбирате ли сега какво имам предвид? Пълни глупости!

Някой се опитва да се намърда в миниатюрното пространство до мен. Вдигам очи и осъзнавам, че сме стигнали поредната метростанция. Оглеждам се. Петък следобед е, часът пик, а аз си седя в една от мотрисите на метрото и си прехвърлям страниците на списание, което открих на седалката си. Вратите се затварят, влакът потегля рязко и аз се връщам към списанието. И онзи идиотски тест.

Обръщам нехайно на следващата страница. Статия за целулита. Смръщвам се.

„Може пък тестът да не е чак толкова идиотски, нали? Със сигурност е по-забавен, отколкото да четеш за това как да се отървеш от гънките в бедрата си“ — казвам си аз, като хвърлям възмутен поглед на подточката за детоксикацията. Така де! Да не би да вярвате, че можете да се отървете от целулита на бедрата като кора на портокал, а?! Че всички имат целулит! Дори и супермоделите!

Е, поне така предпочитам да си мисля, де.

Вторачвам се в неясната папарашка снимка на увеличения многократно задник на Кейт Мос, облечен в бански, и, честно да ви кажа, не забелязвам никакви гънки. Или в тази връзка — задник. Даже започвам да се питам дали Кейт Мос изобщо притежава задник!

И внезапно се шокирам от онова, което правя. Осъзнавам, че си седя тук, в нюйоркското метро, залепила нос о нечий задник. Осъзнавам се. За бога, Луси! А ти си мислеше, че тестът е глупава работа?!

И набързо обръщам на теста. Забелязвам, че още не е попълнен. Добре де, какво пък толкова! Имам още пет спирки.