Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Първата целувка сякаш го изстреля сред звездите.

През първата нощ, която прекараха двамата, той я снима с полароида, докато спеше, и скъта снимката в портфейла си. Тя така и не разбра. За първия им уикенд я заведе в Довил, в хотел „Норманди“. Тя не пожела да излезе от стаята, което той изтълкува като проява на такт, понеже още не бяха женени. По-късно разбра, че се е срамувала да се появява с него.

Предложи й брак. Тя отговори: „Трябва да помисля, не съм сама, както знаете, имам две малки момиченца.“ Упорито продължаваше да му говори на „вие“. Накара го да чака шест безкрайни месеца, без да спомене предложението му нито веднъж, което го влудяваше. Един ден съвсем неочаквано заяви: „Спомняте ли си за предложението, което ми направихте? Ако то е все още в сила, отговорът ми е да“.

За трийсет години брак не я заведе нито веднъж при родителите си. Беше ги видяла само един път на гощавката в ресторанта. На изхода, докато си слагаше ръкавиците и се оглеждаше за колата с шофьора, която й беше предоставил, му заяви директно, без увъртания: „Отсега нататък, ако искате да ги виждате, ще ходите при тях без мен. Не смятам за нужно да поддържам подобни връзки…“

Беше го кръстила Шефа. Твърдеше, че Марсел било еснафско. Всички го наричаха Шефе. С изключение на Жозиан.

Иначе си беше Шефа. Шефа, който подписва чековете. Шефа, на вечеря изтикан накрай масата. Шефа, прекъсван насред думата. Шефа, който спеше на тясно легло в тясно стайче, сбутано в дъното на огромния апартамент.

Не че не беше предупреждаван. „Бъркаш с тази жена — му бе заявил Рьоне, началник на склада и приятел, с когото пийваха по чаша след работа. — «Не изглежда да си пада много по онази част!» Наложи му се да признае, че Рьоне се бе оказал прав. «С голям зор се съгласява да я яхам. Да не ти казвам какви усилия ми струва да й го подам! Принуден съм да я държа здраво и да й натискам главата. Понякога направо не мога да мигна, а тя нехае. Вече едва го вдигам. Но госпожата хич не ще да помогне, да побара, да го поеме. Прави се на ощипана.» «Ами в такъв случай… разкарай я» — подучи го Рьоне. Обаче Анриет му придаваше лустро в обществото. «Щом я заведа на някоя вечеря, започват да ме гледат с други очи… Някои договори изобщо нямаше да се подпишат без нея!» — На твое място щях да наема професионалистка! Да ти кажа, има и проститутки от класа. Просто ти трябва да имаш някоя, която да не те излага в лъскавите компании и да става за леглото. Като знам само колко ти струва твоята благоверна!“

Марсел Гробз се съгласяваше. Но си оставаше женен за Анриет. Беше я назначил за председател на административния съвет. Принуди се, тъй като тя не спираше да се цупи. А когато се цупеше, непоносимата иначе Анриет ставаше още по-нетърпима. Затова той отстъпи. Брачният им договор предвиждаше всеки да владее личното си имущество и навремето той бе направил дарение на нейно име. След неговата смърт тя наследяваше всичко. Беше се прецакал! Колкото по-лошо тя се държеше с него, толкова по-силно се привързваше той към нея. Казваше си, че е ял прекалено много бой в детските години и че явно му е харесало. Любовта не беше за него. Това обяснение го задоволяваше.

После се появи Жозиан. И любовта влезе в живота му. Само че сега, на шейсет и четири години, беше много късно да започва отначало. Понечеше ли да се разведе, Анриет щеше да му вземе половината състояние.

— А това е изключено! — отсече той на глас.

— Защо, Марсел? Можем да му изпипаме договор без право на участие или да му пуснем нещо съвсем дребно, за да се чувства задължен и да не иска да отиде другаде…

— Съвсем дребно, добре, става.

— Разбрано.

— Леле, каква жега! Ташаците ми се слепнаха. Защо не ми донесеш една хубава ледена оранжада…

Тя се надигна от леглото, като леко шумолеше с дантелените си одежди и търкаше бедра едно в друго. Беше напълняла още повече. Марсел не можеше да й се нарадва. Харесваше закръглените жени.

Избра си пура от кожения калъф, оставен на нощната масичка, и взе да я подрязва, да я търкаля между пръстите си и да я мирише, преди да запали. Поглади плешивата си глава. На физиономията му се изписа хитра усмивка на печен търговец. Трябваше да се пази от тоя Шавал. Да не му възлага прекалено големи отговорности и да не му дава големи права. Да не забрави да проучи дали любимата не е хлътнала по него… Така де! Тя е на трийсет и осем, сигурно й се ще свежа плът. И удобно местенце на първа линия. Той все се криеше, не можеше да узакони връзката си заради Клечката за зъби, и това ако е живот, горката Жозиан!