Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Нямам представа!

— Близачество. А как са абортирали? С отвара от мораво рогче.

„Още една дума, която не знам“ — помисли Беранжер, смаяна от познанията на приятелката си. Кой би повярвал, че високомерната, повърхностната Ирис Дюпен ще се захване с такава трудна задача — да пише роман. На всичко отгоре роман, в който действието се развива през XII век!

„Колко е лесно, колко е просто — радваше се Ирис. — Ако всички читатели са такива загубеняци, ще се нося на гребена на вълната в безоблачно щастие. Остава само да си изработя подходящия за целта образ: прическа, поведение, две-три клишета, които да пасват за всичко, изнасилване на единайсетгодишна възраст, малко дрога и бинго! — грабвам голямата награда.“ Обедите с Беранжер се оказаха отлична репетиция за предстоящите й изяви, затова тя редовно я канеше. Така се упражняваше да отговаря на въпросите, както се надяваше да го прави по-късно и с журналистите.

— А за „Декрета“? Чувала ли си за „Декрета“?

— Не си изкарах матурата — отвърна паникьосана Беранжер. — Дори не бях допусната до устен!

— Страхотен въпросник, съставен от Църквата и предназначен да регламентира сексуалното поведение на жените. С ужасяващи въпроси: „Притежаваш ли инструмент с подходящ за теб размер, прикрепвала ли си го на мястото на женския си орган или на някоя приятелка, прелюбодействала ли си с други скверни жени с помощта на този или на друг подобен инструмент?“

— Нима е имало вибратори по онова време? — Беранжер не вярваше на ушите си.

— „Прелюбодействала ли си с малкия си син? Слагала ли си го на женския си полов орган и имитирала ли си любовните движения?“

— Ау… — възкликна шашнатата Беранжер.

— „Предлагала ли си се на животно? Предизвикала ли си го към съвкупление посредством хитрост? Вкусвала ли си семето на мъжа си, за да пламне от любов по теб? Карала ли си го да пие менструална кръв, или да яде хляб, замесен на задника ти?“

— Никога — рече Беранжер, напълно ошашавена.

— „Продавала ли си тялото си на любовници, за да изпитат наслада, или тялото на дъщеря ти, или на внучката ти?“

— Човек би казал, че става въпрос за днешно време!

— Точно това ми помага. Обстановката, дрехите, храната, ритъмът на живота, всичко се променя, но чувствата и поведението в личния живот са същите за жалост…

Още един аргумент, изложен от Жозефин. Ирис беше напълно доволна от себе си. Бе научила наизуст цели пасажи от „Декрета“, които току-що издекламира, без да се запъне. „Тази гъска е идеалното оръжие, ще разкаже за обяда ни на всички познати и на целия парижки хайлайф и никой няма да заподозре, че не съм автор на книгата. После, след като романът излезе, тя ще се бие в гърдите: бях с нея, бях с нея, видях какви усилия хвърляше! Дали да спра дотук, или да нанеса още един съкрушителен удар?“

Реши да нанесе съкрушителния последен удар, наклони се към Беранжер, която беше направила няколко аборта, и прошепна заплашително:

— „Убивала ли си плода в утробата си? Изхвърляла ли си зародиша от матката със зли магии, или с билки?“

Беранжер закри лицето си с ръка.

— Престани, Ирис! Плашиш ме.

Ирис се разсмя.

— Нежеланите новородени ги удушавали или ги пускали във вряла вода. Ако били много ревливи, ги оставяли на бойниците и молели Господ или дявола да им ги смени с други, по-кротки.

Беранжер ахна ужасена и се примоли за пощада.

— Престани или никога повече няма да обядвам с теб.

— А! Прокълната душо, потъпквам секса и суетата на този свят и принасям тялото си в жертва!

— Амин — отвърна Беранжер, която едва издържаше. — А Филип, той как реагира?

— Доста е учуден, да ти кажа право… и напълно се съобразява с моето отшелничество. Страхотно е мил, посветил се е изцяло на Александър.

Последното беше самата истина. Филип с учудване научи за новоизмисленото занимание на жена си. Не говореше на тази тема, но наистина беше поел изцяло грижата за Александър. Прибираше се от работа всяка вечер в седем часа, прекарваше дълго време в стаята му и го изпитваше, обясняваше му задачите по математика, водеше го на футболни мачове и на ръгби. Александър сияеше. Подражаваше във всичко на баща си, важно пъхаше ръце в джобовете на панталона си, служеше си с думи, казани от Филип, и повтаряше „това е ужасно“ със същия сериозен тон като баща си. Ирис се беше обадила в агенцията, за да прекратят следенето. „Добре — бе отвърнал директорът на агенцията, — още повече че май сме разкрити.“ „О! Бях се паникьосала без причина, ставало е въпрос за нещо лично!“ — заяви Ирис, за да приключат възможно най-бързо.