Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Повече не можеше да разчита на Антоан. Той затъваше ден след ден. Започна да пие. Превърна се в кротък примирен алкохолик. Ако не вземеше нещата в свои ръце, скоро щяха да останат без пукната пара. Тази вечер отиде да се види с жена си и дъщерите си. Може би щеше да се стресне. Жена му изглеждаше симпатична. Свястна жена. Работлива. Не се оплакваше.

Милен остави торбите на голямото легло, отвори празна пътническа чанта и започна да ги нарежда в нея. Всъщност, продължи мисълта си тя, няма смисъл да се хленчи, така нищо няма да се оправи, човек се самосъжалява, вайка се за миналото време, а то не може да се върне, тогава какъв е смисълът? Отново преброи пакетите, записа на лист купените количества от всеки продукт и цената, която беше платила. „Забравих да взема парфюми! И шампоани оцветители! И лак за коса! Карай! — си каза. — Няма страшно, ще купя утре или при следващото идване. А и като за начало нека е по-скромно…“

Съблече се, извади нощницата си от куфара, разопакова сапуна, оставен в банята, и взе душ. Нямаше търпение да се върне в Кения и да отвори салона.

Заспа, изреждайки разни имена: „Парижка красота“, „Парижки шик“, „Парис Бюти“, за миг се уплаши: какво ще прави, ако нещата не потръгнат, беше изтеглила всичко от банковата си сметка, вече нямаше никакви пари. Потърси в тъмното дърво, за да чукне, и заспа.

Жозефин погледна календара в кухнята и зачеркна с черен флумастер двете следващи седмици. Беше 15 април, момичетата се връщаха на 30, което означаваше две седмици писане на книгата. Две седмици, четиринайсет дни с поне десет часа работа на ден. Може и дванайсет, ако пие повече кафета. Току-що се бе върнала от „Карфур“, беше се запасила солидно. Накупи само готови храни, консерви, кутии, пакети. Нарязан хляб за сандвичи, бутилки вода, нес кафе, разнообразни десертчета, тъпкани с витамини, кисели млека, шоколад. Имаше доста да пише всеки ден, за да завърши навреме.

Когато Антоан й предложи да вземе момичетата за Великден, тя се поколеба. Притесняваше я мисълта да ги изпрати в Кения под надзора само на Милен. Ами ако отидеха прекалено близо до крокодилите? Говори с Шърли и тя й предложи: „Бих заминала с тях, ще взема и Гари… Мога да отсъствам две седмици, нямам часове, нямам спешни поръчки и обожавам пътуванията и приключенията! Питай Антоан дали е съгласен.“ Антоан каза „да“ и снощи Жозефин закара на летище „Роаси“ момичетата, Шърли и Гари.

Да си определи часове за работа. Да не изпуска времето. Да се храни между две глави. Да пие много кафе. Спокойно ще подреди бележките и книгите си на кухненската маса, без да се опасява, че ще пречи някому. И ще пише, ще пише…

За начало да скицира декора.

Къде да се развие действието? В мъгливия север или някъде на слънце?

На слънце!

Село в Южна Франция близо до Монпелие. През XII век Франция наброява дванайсет милиона жители, Англия — само милион и осемстотин. Франция е разделена на две: кралството на Плантагенетите начело с Хенри II и Алиенор; и на Луи VII, крал на Франция и баща на бъдещия Филип Опост. Простият прав палешник на плуга е заместен с по-усъвършенстван и реколтата е по-богата. Мелниците са заместили хромела. Хората се хранят по-обилно, по-разнообразно и детската смъртност намалява. Търговията се развива по тържищата и панаирите. Парите са влезли в обръщение и стават все по-желани. В градовете търпят евреите, но не ги обичат. И тъй като християните нямат право да дават пари срещу лихва, евреите играят ролята на банкери. Най-често на лихвари. Имат интерес от хорското нещастие, затова са мразени. Задължават ги да носят жълта звезда.

Във висшето общество единствената ценност на жената е нейната девственост, която тя дарява в деня на брачната церемония. За бъдещия съпруг тя е детеродната утроба. За раждане на момчета. Той не проявява любовта си към нея. Както поучава църковният закон: който обича жена си с пламенна любов, се смята за прелюбодеец. Затова много жени искат да се оттеглят в манастир. През XI и XII век броят на манастирите се увеличава.

„Създаването на деца в брака е позволено, но сладострастието, присъщо на развратниците, е осъдително“ — проповядва свещеникът. Свещеникът, тази важна фигура! Той създава законите. Дори кралят му се подчинява. Ако е излязла от дома си без придружител и бъде изнасилена, девойката не може да се омъжи и всички я сочат с пръст. Банди от младежи, шайки от воини без водачи, рицари без замъци, без господари и без армии кръстосват страната на шир и длъж, търсят свежа плът или старци, които да ограбят. Време на жестоко социално насилие.