Професор Хорн имаше намерение да надупчи с куршуми гумите на ония коли, които не му се харесват. Това е донякъде човечно и все пак доста ефикасно средство да се позабави напредването на хора, които бързат.
В първото от шестте таксита седяха господата Щорм, Ахтел и Карстен. И мъжът, който на отиване към Варнемюнде беше приличал на професионален борец. Междувременно той се бе променил. И то не в негова полза. По ниското му чело имаше няколко цицини. А носът му бе рязко изкривен и подпухнал. Човек би могъл да си помисли, че е попаднал в някоя вършачка.
— Утре трябва непременно да си купиш нова шапка — каза дребничкият господин Щорм. — Главата ти е порасла най-малко с два номера.
— Щура работа е да се мъчиш да крадеш в пълен мрак — изръмжа обезформеният професионален борец. — Сега дори не знам кому дължа украсата си. На драго сърце бих се реванширал.
— Човек не бива да бъде толкова дребнав — каза Филип Ахтел. — Аз пък, от своя страна, умирам от щастие, че нападението се състоя на тъмно.
— Че защо?
— А бе остави се: като ми увисна на врата някаква мамичка — сто кила заедно с кокалите. Че като ме сграбчи, закрещя за помощ и искаше да я спася. Аз, и никой друг! Добре, че скоро ще пристигнем при татко Либлих. Един грог ще ме оправи.
Професионалният борец почна да става любопитен.
— Как позна в тъмното, че е жена?
— По името — цинично обясни Ахтел.
Госпожица Трюбнер и господин месарят Кюлц установиха своята самоличност в полицейския участък във Варнемюнде. Бяха представили задграничните си паспорти и съобщили името на младия човек, който бе изчезнал безследно от танцувалното заведение. Госпожицата беше добавила, че той живеел в Шарлотенбург, на Холцендорфщрасе.
— Бандата навярно е отвлякла господин Щруве — каза инспекторът. Той сигурно се е съпротивлявал. Тичал е след тях, за да ги спре. И тогава са го сграбчили.
— Ужасно! — извика Кюлц. — Клетото момче! Кой знае как и къде ще го намерим. Дано да няма близки.
Ирене Трюбнер изпадна в меланхолично настроение и се опитваше да усуче на въже ръкавиците си.
Впрочем това почти й се бе удало. Но прекъснаха заниманието й. Обади се Брюксел. Младата дама се втурна в съседната стая. При телефона.
„Шефът ще си глътне езика — мислеше тя. — Дано само да ме уволни чак от 1 януари.“
През това време господин Оскар Кюлц описваше надълго и широко господин Щорм и останалите пътници от третокласното купе, в което беше пътувал. Изтъкна как Руди Щруве с помощта на една приказка му е обърнал внимание, че спътниците му са престъпници.
Сетне Кюлц разказа за странните си преживелици в Копенхаген, за „Четирилистната подкова“, за пансиона „Курциус“ и за белобрадия господин с тъмните очила. Разправи за срещата с Щорм в хотел „Д’Англетер“ и пред магазина за антикварни стоки на Бредгаде. И накрая се опита да опише нагледно физиономиите на Щорм, Ахтел, Хорн и останалите. Е, подобно начинание е завършвало с неуспех не само за Оскар Кюлц, а и за много други хора.
Инспекторът прекъсваше от време на време разказа му с кратки въпроси. Един полицай протоколираше показанията, които даваше очевидецът Кюлц.
Когато на свидетеля не хрумваше вече нищо, инспекторът стана.
— Веднага ще предам по телефона протокола в Рощок — каза той. — Оттам ще разпоредят какво трябва да се направи. Самият аз ще наредя да се уведоми тукашната митническа станция и железопътната полиция. Инак бандата може да се понесе обратно към Копенхаген. Извинете!
— Моля, моля! — отвърна свидетелят. — Хайде сега, покажете какво можете! На драго сърце бих искал да видя защо плащам толкова данъци.
При вратата инспекторът срещна госпожица Трюбнер. Тя каза:
— Господин Щайнхьовел обявява десет хиляди марки награда за оня, който му донесе миниатюрата. А утре следобед пристига в Берлин.
Инспекторът беше извън себе си.
— Десет хиляди марки награда ли? Само това ни липсваше още! Сега от утре нататък всички хора, които имат прекалено много време и прекалено малко пари, ще търчат при нас и ще ни обсипват с важни сведения!
Той се отдалечи разгневен.
— Е, мойто момиченце! — рече Кюлц. — Изхвърли ли ви шефът на пътя?
— Не. Но иска да си получи миниатюрата. Не става въпрос за парите. Холбайновата миниатюра е застрахована за петстотин хиляди марки.
— Какво ли не става на тоя свят! — извика господин Кюлц. — Да бях на мястото на вашия шеф, от радост бих си отхапал палеца, че Холбайн е откраднат и щях да прибера петстотинте хиляди марки от застраховката! Дори бих написал на бандата писмо да не връща миниатюрата за нищо на света.
Читать дальше