Ерих Кестнер - Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

Стиснах ръката му.

— Извинете, че се държах тъй, господин…

— Името ми е Францл.

— Моля да ме извините, Францл.

— За какво да ви извинявам, Георг? И аз на ваше място бих постъпил така.

— Къде е Констанца? Трябва да говоря с нея. Бихте ли могли да ме вземете в колата си?

— В колата едва ли ще се намери повече място.

Францл ми смигна.

— Тя е вън, пред минералната баня.

Надигнах се, прекосих с огромни крачки парка, изхвръкнах през вратата на улицата, видях там колата, а в нея и Констанца, която протегна ръце към мене. Беше бледа, очите й — пълни със сълзи. Целунахме се и не проговорихме нито дума. Курортистите, които бяха тръгнали за концерта в градината, спряха и не можеха вече да разберат света.

— Моят Фаустчо — шепнеше тя. — Никога вече да не си ми избягал!

— Никога вече, никога!

— Благословени да сте, чеда мои! — заяви някой до нас.

Беше брат й.

— Благодаря ти, Францл! — каза Констанца.

Той ме сръга в ребрата.

— Слушайте, зетко. Имаме да ви направим едно предложение. Първият секретар на нашите американци вчера замина. Така че една от стаите се освободи. Тъй като вчера спечелихме в казиното цял куп пари, каним ви най-учтиво да ни гостувате два дни. На нашия баща ще разкажа сега-засега една приказка от хиляда и една нощ. Сметките ще уредя аз от ваше име. А пък щом американците се махнат, ще му кажем истината. И тогава той ще трябва да ми върне парите. — Доволен, Францл се засмя като хлапак.- Утре сутринта ще пристигнете у нас в качеството на наемател, ще се правите, че не знаете нищичко и ще наблюдавате от непосредствена близост нашия жив театър. Също както преди столетия, когато настанявали най-предпочитаните зрители направо на сцената. Защо пък и на вас да не се случи веднъж нещо толкова хубаво?

Констанца ми стисна ръката.

— И само ако не дойдеш, да знаеш, че ще се омъжа за друг.

— Подчинявам се!

Францл продължи:

— Що се отнася до стария господин, можете да бъдете съвсем спокоен. Той няма да забележи нищо. А пък като научи накрая кой сте, ще ви бъде благодарен за съдействието, оказано във връзка с неговата пиеса, и няма да се забави прекалено дълго с бащината си благословия.

Той се качи в колата.

— Ще дойда — казах аз.

Констанца натисна газта.

— Великолепно ще бъде! — извика тя.

После потеглиха.

Аз махах след тях.

А сетне, зарадван неимоверно много, скачах до хотела на един крак и влязох така през входа. Портиерът загрижено ме запита много ли съм се ударил.

Замъкът Х.,

27 август, вечерта

Седя си в моята стая в замъка и скоро ще си лягам. Преди това искам да изпуша още една пура и да пийна още една чаша бургундско вино. Етажният келнер Францл се е погрижил да остави на масата една стара бутилка.

Денят беше доста весел. Сутринта Францл ме взе от Залцбург. Едвам намерих време да кажа на Карл „добър ден“ и да му благодаря за помощта, оказана на нас с Констанца. След това пътищата ни се разделиха. Той искаше да отиде до Марщал, за да рисува с водни бои бароковата конска къпалня с великолепните фрески на породисти жребци. А пък аз отпътувах заедно с младия граф към замъка извън града.

Констанца стоеше „случайно“ на външната стълба и направи реверанс. Тя действително носеше къса черна рокля, още по-къса престилчица и бяло, силно набрано боне.

Кимнах благосклонно.

— Как е името ви, хубаво дете?

— Констанца, милостиви господине.

— Защо „милостиви“ господине? Казвайте просто „господин докторе“, това стига. — Обърнах се към Францл, който носеше куфара ми. — Същото се отнася и за вас, Францл!

Камериерката стори още един реверанс.

— Както желаете, милостиви господин докторе.

А после ми се изплези.

— Внимание! — промърмори Францл.

В портала на замъка се появи едър мъж с металически сиви коси. Той се поклони. Черният жакет му стоеше направо като излян.

— Позволете да ви приветствувам с добре дошъл. Аз съм личният слуга на графа, а в момента ми е поверено домакинството на замъка. Закусили ли сте вече?

— Да, още в Райхенхал.

— Много добре. Обедът се поднася в един часа в жълтия салон. Францл ще ви покаже стаята и ще отнесе багажа ви горе. Надявам се, че при нас ще се чувствувате добре.

Изражението на лицето му си остана непроменено.

Сетне той стори поклон и се оттегли.

Францл ми показа моята стая и изчезна, за да подреди масата за обед. Едва беше изчезнал и на вратата се почука.

— Влез!