Джой Филдинг - Кукла на конци

— О, боже — изпъшква тя и вдига лице към тавана. Отново усеща устните на Бен върху своите, дланите му на гърдите и хълбоците си, пръстите му на ципа на панталона си. — По дяволите — рязко си сваля панталона и застава гола насред банята. Слава богу, че Дженифър се бе появила точно тогава. И без това животът й в момента бе достатъчно объркан. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да го обърка, окончателно като спи с бившия си съпруг.

И все пак, не можеше да си спомни кога за последен път някой мъж й бе отказвал.

Защо ли просто не бе хванала такси и не бе отишла в хотела на конферентен център „Метро“ да изненада Джерод Шугър с още едно среднощно удоволствие?

— Това вече ти се е случвало. Приключи с него — казва Аманда и свива рамене, а тясната баня се изпълва с пара. Пък и след още някоя среднощна изненада Джерод Шугър би могъл да получи сърдечен пристъп. Докато влиза във ваната и дръпва завесата, тя се усмихва при спомена за изумената физиономия на горкия човечец, когато Бен се бе появил неочаквано на вратата посред нощ. — Което изравнява резултата — решава тя и пъхва глава под водната струя. Водата вече е гореща и влиза в отворената й уста. — Едно неочаквано среднощно посещение от теб и едно от мен.

Всичко е точно. Окончателно. Приключено. Свършена работа.

Само дето не е. И тя го знае.

Взима шампоана от поставката до ваната и си мие косата. Оставя пяната да влезе в очите й, за да има оправдание за напиращите сълзи.

— Това е просто глупаво. Толкова си глупава — повтаря си и яростно си масажира главата. — Не мога да повярвам, че си мечтаеш за мъж, когото изостави още преди години. — Шампоанът се стича от косата по раменете й като копринен шал, после залива гърдите й. Тя усеща пръстите на Бен по зърната си, грабва сапуна и ядосано отмива допира му. — Вече ти се е случвало. Приключи. Забравили?

Аманда се изтрива с фина бяла хавлия и търси сешоар в шкафчето под мивката. Това е завоевателен инстинкт, казва си тя, а не старите чувства. Просто не й се иска да остави някаква друга жена да я победи. Това е всичко.

Намира един древен сешоар, погребан под неотворен плик с топчета памук, поне пет-шест шапки за баня и няколко рула бяла тоалетна хартия.

— Благодаря ти, Господи — шепне тя, после насочва сешоара към главата си и натиска бутона „включено“, сякаш е някакъв спусък. Струя горещ въздух я удря в слепоочието. По лицето тутакси я шибват мокри кичури. Също като снощи пред блока на Бен, мисли си Аманда. — О, не. Няма пак да почвам.

Доизсушава си косата, като нарочно не обръща внимание на нищо друго, освен на бръмченето, после нахлузва новите си морскосини панталони и син пуловер. Дава си сметка, че е редно да допочисти гостната стая, понеже по пода все още се въргаляха разпилени трески от счупената сцена, да не говорим за самите кукли, които цяла нощ бяха лежали с лицата надолу върху леглото и е наложително да бъдат върнати на безопасното си скришно място в гардероба, някой да ги успокои, че всичко е наред.

— По-късно — казва си и се отправя към кухнята.

Приготвя си омлет от три яйца и гризе ябълка, докато рови в чантата си за визитките, които бе открила предната вечер. Разпростира ги върху кухненската маса и разглежда всяка една по ред. Уолтър Тюровски, Милтън Тюрлингтън, Родни Тюрек, Джордж Тюргов. Явно фалшиви визитни картички, удобен реквизит за човек, наричал себе си Тюрк. И така, кой от всичките бе той в действителност? Или пък не е бил никой от тях, а някой съвършено различен? И имаше ли какъвто и да било начин да се разбере? — Мисли — нахоква се тя. — Ти си умно момиче. Това можеш да го разбереш.

Една жена с обло лице, обрамчено от гъста кестенява коса, палаво й намига от другия край на стаята.

— Рейчъл Молинс — произнася Аманда, става от масата и разгръща телефонния указател. — Малайа, Малинос, Малкълм… Молинс, А… Молинс, И… Молинс, Р.

Телефонът се вдига при първото позвъняване, едва ли не сякаш Рейчъл бе очаквала да й се обади.

— Ало?

— Рейчъл, аз съм Аманда Травис.

— Права бях, нали? — незабавно пита Рейчъл.

— Проверих смъртните съобщения за последния месец. Нямаше такова за майката на Джон Молинс.

— А за самия него? Успя ли да разбереш кога е роден?

— Според паспорта му — на четиринайсети юли. Права беше и за това. — Мълчание. — Рейчъл? Там ли си още?

— Тук съм — отговаря с натежал от сълзи глас. — Има ли и друго?

— Оказва се, че според аутопсията мъжът е бил между десет и петнайсет години по-възрастен, отколкото се твърди в паспорта, а също и че е претърпял козметична операция — лифтинг на лицето, а може би и нещо на носа.