Джой Филдинг - Кукла на конци

— Не виждам как мога да ви помогна — повтаря жената.

— Можете ли да ми кажете какво се случи? — настоява Аманда.

— Не зная какво се е случило. Освен очевидното — съпругът ми е бил застрелян и убит във фоайето на този хотел.

— Вие не бяхте ли с него по това време?

Тя поклаща глава.

— Аз и децата бяхме тук горе и го чакахме да се върне.

— Откъде да се върне?

— Какво?

— Казахте, че сте чакали съпруга си да се върне. Чудех се къде е ходил.

— Защо? Каква връзка има това?

— Просто се опитвам да придобия някаква представа, госпожо Молинс. Питах се дали нещо специално ви е довело в Торонто.

— Бяхме тук на почивка.

— Кое ви накара да изберете Торонто?

— Не разбирам.

— По това време на годината този избор изглежда необичаен, това е всичко. Имате ли приятели тук?

— Не. — Тя се поколебава. — Съпругът ми трябваше да свърши тук някаква работа.

— Така ли? Каква работа?

— Какво значение има? Защо ми задавате тези въпроси?

— Предполагам, че са ви подложили на ужасни разпити, госпожо Молинс. Хейли — поправя се Аманда. — Но аз просто се опитвам да разбера как е могло това да се случи, дали изобщо е имало някаква връзка между съпруга ви и моята… клиентка. — Аманда втъква косата си зад ухото и се покашля в шепа.

— Нямаше никаква връзка — натъртено отговаря Хейли Молинс.

— С какъв бизнес се занимаваше съпругът ви?

— Имаше малък магазин. Цигари, бонбони, вестници. Такива неща.

— В Лондон ли?

— Не. В Сатън.

— Сатън? — Аманда мислено разтваря картата на Британските острови и се мъчи да го открие там. Мълчаливо се проклина, че претупваше всички тези уроци по география в гимназията.

— Това е мъничко градче на север от Нотингам. Северно от Лондон — продължава Хейли, вероятно забелязала неразбиращия поглед на Аманда.

— И във връзка с тази работа вашият съпруг е дошъл в Торонто?

— Не — след известна пауза признава Хейли. — Беше по лична работа.

— Лична ли?

— Семейна.

— Той има тук семейство?

— Имаше — поправя я Хейли. — Майка му. Тя почина наскоро и Джон дойде, за да уреди имота й.

— Майка му от Канада ли беше?

Хейли изглежда озадачена от въпроса.

— Предполагам.

— Не знаете ли?

— Всъщност никога не сме се виждали.

— От колко време бяхте женени? — пита Аманда, стараейки се гласът и лицето й да не издадат изненадата й.

— От двайсет и две години.

— Омъжи ли сте се доста млада.

— Предполагам.

— Значи съпругът ви е дошъл да уреди имота на майка си и е довел семейството си със себе си — обобщава Аманда.

— Не обичаше да ни оставя.

— Спрял е децата от училище?

Хейли поклаща глава.

— Децата се обучават като частни ученици у дома.

— Това не ви ли създава много грижи?

— Не. Доставя ми удоволствие.

Аманда кима разбиращо, въпреки че по никакъв начин не може да разбере майки, чиито деца им доставят удоволствие.

— Значи така — произнася тя и се опитва да сглоби малкото нови факти. — Вие и децата ви сте придружили съпруга ви до Торонто, за да прекарате малка ваканция, докато той уреди имота на майка си.

— Точно така.

— С кого се е свързал?

— Свързал?

— Знаете ли името на адвоката, с когото е имал работа?

— Не.

— И никой не се е свързвал с вас след стрелбата? Хейли клати глава. Кичур копринена черна коса се прилепва за плътната й долна устна и остава там. Тя не посяга да го отмахне.

— Колко време бяхте прекарали в града, преди съпругът ви да бъде застрелян?

— Само няколко дни.

— Някой посети ли съпруга ви през това време?

— Не.

— Той обаждал ли се е на някого?

— Поне аз не зная.

— Беше ли споменавал жена на име Гуен Прайс? Малкото цвят, който се бе възвърнал на лицето на Хейли, моментално изчезва.

— Не.

— И в Англия ли не я е споменавал?

— Не. Никога.

— Не я ли е познавал в миналото си?

— Съпругът ми нямаше минало, за което да разказва — натъртва Хейли с най-настойчивия тон до момента. — Родителите му са се развели, когато е бил много малък и той се преместил с баща си в Англия на четири години.

— Никога ли не се е връщал да се види с майка си?

— Не.

Аманда кима. Че едно дете няма желание да види майка си, е най-накрая нещо, което и тя може да разбере.

— И сте сигурна, че той никога не е споменавал името Гуен Прайс?

— Абсолютно.

— И все пак тя го е застреляла.

— Да.

— Сещате ли се за някаква причина?

Хейли поклаща глава и кичурът коса пада от устната й.

— Ами, явно е луда.