Алесандро д'Авения - Перла в мидата

Маргарита се чувстваше извисена от хора и думи, които променят света, и също като Телемах беше готова да започне пътуването си, да намери кораб, да събере цялата смелост, която й липсваше, и да се изправи пред голямото приключение, за да върне баща си. Вече не можеше да се държи като дете, трябваше тя да потърси баща си, за да се превърне в него и да основе отново Итака. До такава степен се бе вдъхновила от разказа, че престана да мисли за Джулио. Когато си даде сметка, изпита лека вина, но тъй като не знаеше кое бъдеще да избере, тя позволи на всички възможности да нахлуят в нея и всичко й се стори съвсем ново. Сякаш стъпваше с двата крака в един живот, от който никога не би искала да се върне назад.

Звънецът не удари, но в замяна една ръка се надигна несигурно. Учителят се вгледа в Алдо и се приготви да задоволи жаждата за тайни, която бе събудил у него. Той кимна и притвори очи като първосвещеник, предоставящ на своя помощник възможността да вземе участие в ритуала:

— Кажи, Алдо.

— Може ли да отида до тоалетната?

Учебният ден приключи и учителят яхна велосипеда, обзет от свирепа гордост, че ако не се броят нечии дребни физиологични проблеми, е преобразил тези анонимни четиринайсетгодишни хлапета в целеустремени пътешественици… И тогава, също като божествения пратеник Хермес, реши да отлети към един бряг, който познаваше добре и вече не се боеше да стъпи на него.

Тананикайки си „Мечтай, момче, мечтай“, той пореше града с носа на своя велосипед, коли и тротоари изчезваха зад него като изрисувани картонени декори на някакво завършило представление. Трябваше да й разкаже за своя урок, за Атина, за Маргарита… И искаше една прегръдка, една ласка, една целувка. Вече си представяше нейната страст и подхранваше душата си с най-изтънченото удоволствие — очакването.

Намери я в книжарницата, разказа й всичко, покани я на вечеря в любимото им заведение, където имаше книги, а тихата музика даваше смисъл дори на прекъсванията в разговора.

Стела слушаше с усмивка, сякаш не се беше случило нищо и всичко започваше отначало. После той се приближи да я целуне и тя се отдръпна.

— Учителю, любовта не е специална вечеря в ресторант, а едно проклето ежедневие, в което има и изненади благодарение на факта, че сме двама. Ти обаче не осъзнаваш това. Не знаеш какво е да обичаш. Извисяваш се с твоите книги, обичаш тях, а не хората. Обичаш думите, а не живота, защото в него има сенки и той причинява болка. Говориш, говориш, но не слушаш. Взимаш, взимаш, но нищо не даваш.

Точно тогава в „Пътуващ Парнас“ влезе клиент. Стела млъкна и направи усилие да се усмихне. Учителят се втренчи в една книга, без дори да прочете заглавието. Тези думи го бяха приковали към истината, когато я чуваш цялата, но нямаш сили да я приемеш. Той не струваше нищо и Стела му го бе казала недвусмислено. Никога нямаше да може да изгради нещо хубаво и щеше да стане вкиснат учител като най-злобната стара даскалица. И това ми било образ на отговорен възрастен мъж.

— Търся книга с рецепти за подарък на жена ми — каза клиентът, който имаше буйни прошарени мустаци.

— Какво обича да готви? — попита Стела с лъчезарна усмивка, сякаш нищо не се беше случило или то вече не я интересуваше.

Нямаше книга, която да не се опита да пригоди към лицата на клиентите, към техните истории, към изискванията им. Това бе смисълът на „Пътуващ Парнас“.

— Най-вече сладкиши.

— Откъде е жена ви?

— От Сицилия.

— Тогава имам каквото й трябва.

Тя се отдалечи да потърси книгата.

Чакащият клиент погледна учителя и се усмихна.

— Знаете ли, имаме годишнина от сватбата… Тайната на щастливия брак се крие в две стаи: в спалнята… и в кухнята! — разсмя се той, доволен от своята домашна философия на обичта.

— Мислех, че е в библиотеката… — каза учителят, раздразнен от това нежелано доверие. Той знаеше само да взима, не и да дава. Знаеше да мечтае, но не и да обича.

Стела се върна с книгата и я подаде на мустакатия господин. „Пътеводител към удоволствията на Сицилия“ — смес от традиции, истории и рецепти.

Той започна да я прелиства, мърморейки одобрително:

— О! Плодови тарталети! Вече няма да има оправдания да не ми ги приготви… Отлична идея! Можели да ми я опаковате в красива хартия?

Стела мина зад щанда да опакова книгата. Учителят прелистваше друга, без да прочете нито ред. Чудеше се как може човек да харчи пари за книга, в която се разказва за ядене.

— Довиждане.