Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Здравей, Мери… какво правиш?

Мери й се видя отслабнала и побледняла, със сиви сенки около очите. Разговорът им вървеше сковано и особено. Не бяха се виждали, откакто пътуваха заедно с линейката, ако не се смяташе краткото неловко изказване на съболезнованията по време на погребението.

— Все се каня да се отбия — заоправдава се Мери. — Толкова много ми помогнахте… а освен това исках да благодаря на Майлс…

— Няма нужда — отвърна й неловко Саманта.

— Да, но все пак…

— Ами заповядай тогава…

И едва след като Мери си замина, у Саманта се породи ужасното чувство да не би да е създала у Мери впечатлението, че тъкмо тази вечер ще е идеална да ги посети.

Още с прибирането си пусна торбите в преддверието и се обади в службата на Майлс да му се оплаче какво е направила, но той прояви вбесяваща невъзмутимост пред перспективата към карето им да се включи и една току-що овдовяла жена.

— Изобщо не смятам, че е проблем — рече. — Мери има нужда да се поразведри.

— Да, ама аз изобщо не й споменах, че сме поканили и Гавин с Кей…

— Мери се разбира с Гав — каза Майлс. — На твое място ни най-малко не бих се тревожил.

Нарочно се прави на ударен, помисли си Саманта. Явно, иска да си го върне за това, че отказах да отида в „Суитлъв Хаус“. Затвори телефона и взе да се чуди дали да не се обади на Мери да я помоли да не идва тъкмо довечера, но се боеше да не прозвучи невъзпитано, така че се примири с надеждата Мери просто да не намери сили да се яви.

Влезе с възстановено самочувствие във всекидневната, наду докрай звука на дивидито на Либи с оная младежка банда, та да ги чува в кухнята, след което пренесе торбите и се захвана да приготви касеролата и редовния си резервен специалитет — пудинга, известен като „кален пай от Мисисипи“. С най-голямо удоволствие би купила една от готовите големи торти на „Молисън енд Лоу“, което щеше да й спести доста усилия, но това неминуемо щеше да стигне до ушите на Шърли, която и с повод, и без повод споменаваше, че Саманта разчитала прекалено много на замразените полуфабрикати и готовите ястия.

Саманта бе вече разучила дивидито до такава степен, че и от кухнята успяваше да си представи визуално младежката банда. През седмицата го бе изгледала още няколко пъти, възползвайки се от отсъствието на Майлс — горе в домашния му кабинет или водещ дългите си разговори по телефона с Хауърд. Когато започна парчето, в което мускулестият младеж върви по плажа с развятата от вятъра разкопчана риза, отиде, както си беше с кухненската престилка, да го гледа и през цялото време смучеше разсеяно омазаните си с шоколад пръсти.

Беше замислила да прекара дълго време под душа, докато Майлс зарежда масата, но чак сега се сети, че Майлс всъщност ще позакъснее, понеже щеше да ходи до Ярвил да прибере децата от „Сейнт Ан“. И в мига, в който си даде сметка защо Майлс още го няма и че всъщност ще се върне заедно с двете момичета, Саманта се втурна сама да подрежда трапезарията и да скалъпи нещо за вечерята на Лекси и Либи, преди да са дошли гостите. Така че в седем и половина Майлс завари съпругата си по работно облекло, изпотена, вкисната и готова да припише на него вината за собствената й поначало идея.

Без изобщо да поздрави Саманта, Либи се отправи гневно към всекидневната и извади диска от дивиди плейъра.

— Браво, моето момиче, тъкмо се чудех как да го спра — каза Саманта.

— Защо работи телевизорът? Ти тоя диск ли гледаше?

На моменти Саманта имаше чувството, че по-малката й дъщеря яко се е метнала на Шърли.

— Исках да пусна новините, Либи. Нямам време за дивидита. Хайде, сядайте да вечеряте. Пицата ви е готова. Чакаме гости за вечеря.

— Пак ли замразена пица?

— Майлс! Трябва да се преоблека. Намачкай картофите на пюре, ако обичаш. Майлс?

Той обаче се беше скрил на горния етаж, така че й се наложи сама да блъска варените картофи, а в това време дъщерите й се хранеха на островчето насред кухнята. Либи беше опряла обложката на дивидито върху чашата си с пепси и зяпаше снимката.

— Тоя Майки е толкова тучен — изпъшка тя с такава похот, че направо стресна Саманта; но пък мускулестият младеж се казваше Джейк, та се утеши, че все пак не си падат по един и същ обект.

Лекси пък не млъкваше: силният й самоуверен глас сипеше картечни откоси информация за момичета от училището им, които Саманта не познаваше, и за щуротиите и кавгите между вечно менящите се групировки, на които отдавна беше изтървала дирята.