Джоан Роулинг - Вакантен пост

— А ти, предполагам, си кандидат за общ работник, нали? — прогърмя Хауърд по посока на Андрю.

Общ работник ли ?

— Трябва ни много як човек, приятелю — каза Хауърд на примигващия озадачено насреща му Андрю: не беше стигнал по-надолу от най-едрия шрифт в началото на обявата. — Палети в склада, каси мляко от зимника, торбите с боклука отзад. Тежка физическа работа. Смяташ ли, че ще се справиш?

— Ъхъ — каза Андрю.

Нали ще е там едновременно с Гая? Всичко останало е без значение.

— Ще трябва да идваш рано. Още в осем вероятно. Като начало ще се разберем за от осем до три, пък ще видим как ще потръгне. С две седмици изпитателен срок.

— Хубаво — рече Андрю.

— Как се казваш?

Като чу името, Хауърд вдигна вежди:

— Да не си син на Саймън? На Саймън Прайс?

— Ъхъ.

Андрю се притесни. Обикновено никой не знаеше кой е баща му.

Хауърд заръча на двете момичета да дойдат отново в неделя следобед: дотогава щели да доставят и касовия апарат, а той щял да разполага с време да им проведе инструктаж; после желанието му да поддържа разговора с Гая бе нарушено от пристигането на клиент, та тримата тийнейджъри се възползваха от удалата им се възможност да се измъкнат.

Андрю така и не успя да измисли какво да каже, след като се озоваха от външната страна на подрънкващата врата; още подреждаше мислите си, когато Гая му хвърли едно небрежно „чао“ и се отдалечи със Сухвиндер. Андрю запали втората от трите дадени му от Фатс цигари (моментът най-малко бе подходящ за задушения фас), което му даде извинение да остане неподвижен, загледан как тя се изгубва сред удължилите се сенки.

— На това момче защо му викат Фъстък? — запита Гая Сухвиндер, след като се бяха отдалечили достатъчно от Андрю.

— Щото има алергия — отвърна Сухвиндер. Втрисаше я от ужас само при мисълта, че й предстои да съобщи на Парминдер какво е направила. Чак гласът й звучеше като чужд. — Като учехме в „Сейнт Томас“, за една бройка щеше да умре, понеже някой го почерпил с бонбон от градинска ружа, в който бил скрил фъстък.

— О — рече Гая. — А пък аз си мислех да не би да му е малък хуят.

И се изсмя.

Засмя се насила и Сухвиндер, все едно по цял ден слушаше само майтапи за пениси.

Андрю забеляза, че и двете се извърнаха за миг назад, както се смееха, и по това усети, че си говорят за него. Кикотът им можеше да се възприеме и за обнадеждаващ — дотолкова поне разбираше от момичета. Ухили се на заобикалящия го захладняващ въздух и пое с преметната през рамо ученическа чанта и с цигара в ръка през площада по посока на „Чърч Роу“, откъдето му предстоеше стръмно изкачване в продължение на четирийсет минути, за да излезе от града и да стигне до „Хилтоп Хаус“.

Залезът придаваше на разцъфтелия в бяло жив плет пред къщите призрачна бледност: трънки от двете му страни и змийско мляко със ситни сърцевидни листенца покрай алеята. Уханието на цветята, висшето удоволствие от цигарата и перспективата за уикенди в компанията на Гая — всичко това се сливаше в божествена симфония от възторг и красота, озвучаваща пуфтенето на Андрю нагоре по хълма. Нека Саймън още веднъж само да го попита: „Ти още ли не си си намерил работа бе, Пъпчо?“ Веднага ще му отговори: „Намерих“. Ще работи рамо до рамо с Гая Бодън всеки уикенд.

Но най-хубавото е това, че най-после знае съвсем точно как ще забие анонимна кама право между бащините плешки.

Първоначалната злоба на Саманта обаче премина бързо и тя взе горко да съжалява, че е поканила Гавин и Кей на вечеря. През цялата петъчна сутрин разправяше шеговито на помощничката си каква отвратителна вечер й предстои, но настроението й рухна още в мига, в който остави Карли да се оправя сама в „Презраменни канарокрепители“ (когато Хауърд чу за пръв път името, което бе измислила за магазина си, така се разсмя, че получи астматичен пристъп, след което Шърли винаги посрещаше намръщена споменаването му в нейно присъствие). Потеглила за Пагфърд преди часа „пик“, за да има време да купи необходимите й продукти и да се захване с готвене, Саманта направи опит да се развесели, като намисляше какви коварни въпроси ще може да зададе на Гавин. Да се зачуди на глас например защо Кей още не се е пренесла при него — прекрасна тема.

На прибиране пеша към дома от площада, понесла по една издута найлонова торба от „Молисън енд Лоу“ във всяка ръка, Саманта видя Мери Феърбрадър, изправена пред банкомата до входа на банката на Бари.