Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Ей — рече в движение, — една журналистка ми се обади да пита за тебе.

— Наистина ли?

— И ми остави някакъв номер.

Кристъл се канеше да й зададе още куп въпроси, но влязоха в много тихо отделение и изведнъж я достраша. Миризмата никак не й хареса.

Баба Кат беше почти неузнаваема. Едната страна на лицето й бе съвсем разкривена, все едно някой беше опънал с жица мускулите му. Устата й беше провиснала на една страна; дори едното й око беше полузатворено. Напъхали й бяха разни тръбички, а в ръката й беше забита игла. Така както беше легнала, още повече личеше колко деформиран е гръдният й кош. Чаршафът се издигаше и спадаше на най-неочаквани места, та гротескната й глава върху кльощавия врат стърчеше като от дуло на оръдие.

Баба Кат изобщо не помръдна, когато Кристъл седна до нея. Дори с поглед не реагира. Само едната от дребните й ръчички леко потрепна.

— Не може да говори, но снощи успя два пъти да ти каже името — уведоми я Черил, загледана мрачно над ръба на кена.

Нещо стегна гърдите на Кристъл. Не знаеше дали Баба Кат ще я заболи, ако я хване за ръката. Приближи полека пръстите си до онези на Баба Кат, но не ги вдигна от чаршафа.

— Рианън вече идва — каза Черил. — И Джон със Сю. Сю търси начин да се свърже с Ан-Мари.

Настроението на Кристъл моментално се вдигна.

— Къде е тя сега? — обърна се към Черил.

— Някъде по Френчи Роуд в Бристол. Нали знаеш, че си има бебе?

— Чух нещо — каза Кристъл. — Момче или момиче?

— Нямам представа — отвърна Черил и отпи от колата.

Някой в училище й беше подвикнал: Ей, Кристъл, сестра ти май е надула тумбака! Вестта я зарадва. Щеше да е леля, нищо, че можеше и никога да не види бебето. Откакто се помнеше, бе влюбена в мисълта за Ан-Мари, която отнесли, преди Кристъл да се роди — изчезнала като дух в друго измерение, като героиня от приказка, не по-малко красива и загадъчна от мъртвеца в банята на Тери.

Баба Кат помръдна устни.

— К’во? — приведе се до устата й Кристъл, полууплашена, полувъзторжена.

— Искаш ли нещо, Бабо Кат? — попита тъй силно Черил, че шепнещите посетители около другите легла я изгледаха неодобрително.

Кристъл улавяше единствено някакъв шипящ, накъсан звук, но Баба Кат категорично се мъчеше да каже някаква дума. Кристъл се бе привела чак до отсрещната страна на леглото, вкопчила се с една ръка за металната табла.

— … ох… мм — напъваше се Баба Кат.

— К’во? — запитаха едновременно и Кристъл, и Черил.

Очите бяха помръднали с няколко милиметра — сълзящи, замрежени очи, впити в гладкото младо лице на Кристъл, в отворената й уста, така както висеше приведена над прабаба си, озадачена, напъваща се да разбере, но и уплашена.

— … ѐбане… — успя да произнесе накъсания старчески глас.

— Май не знае какво приказва — викна над рамото си Черил към свитата двойка посетители на съседното легло. — Ами така ще е, като са я зарязали цели три дни на оня шибан под.

Сълзите обаче размазаха погледа на Кристъл. Цялото отделение с високите му прозорци се разтвори в бяла светлина и сенки; стори й се, че видя проблясък от ярко слънце върху тъмнозелени води, натрошен на брилянтни капчици от плясъка на вдигащи се и спускащи се весла.

— Да — прошепна тя на прабаба си Кат. — Да, бабо, ходя на гребане.

Което вече не беше истината, заради смъртта на господин Феърбрадър.

— К’во си си направил на физиономията бе, копеле? Да не си паднал пак от колелото? — заинтересува се Фатс.

— Не — отвърна Андрю. — Оня путьо Сай-Пай ме цапардоса, понеже се мъчех да го светна, че не е прав за Феърбрадър.

Двамата с баща му бяха в бараката и редяха дърва в двата коша, които стояха отстрани на камината във всекидневната. Саймън цапна Андрю по главата с един пън, той залитна върху купчината дърва и си охлузи покритата с акне буза.

К’во си мислиш бе, пъпчив посерко? Че знаеш за живота повече от мен ли, а? Само ако чуя една думичка да си казал за това, какво става вкъщи…

Нищо не съм…

Ше ти одера кожичка на живо, запомни го! Кой ти каза, че и Феърбрадър не е бил в схемата, а? Само че другото копеле е бил по-тъпият и се е дал да го гепят.

След което — дали от гордост и напук, или понеже фантазиите му за лесно спечелени пари така го бяха обзели, че и фактите не можеха да ги побутнат — Саймън изпрати по електронната поща формулярите си за кандидатстване. Сега унижението му вече беше съвсем сигурно, а за това щеше да плаща цялото им семейство.