Джоан Роулинг - Вакантен пост

Очите на Хауърд огледаха набързо тримата тийнейджъри, чакащи тихо до вкусните печива. И тримата бяха с половинчати униформи на „Уинтърдаун“ — училището им даваше толкова свобода и избор на трактовка, че то почти не приличаше на униформа (за разлика от „Сейнт Ан“, където държаха на спретнатите полички от шотландско каре и блейзър). И въпреки това бялото момиче притежаваше поразителна красота — прецизно шлифован диамант, изпъкващ още повече на фона на невзрачната дъщеря на семейство Джаванда, която Хауърд дори не знаеше по име, и светлокестенявия младеж с подчертано пъпчивата кожа.

Клиентът излезе с поскърцване от магазина и звънчето пак звънна.

— Мога ли да ви бъда полезен? — попита Хауърд, без да откъсва поглед от Гая.

— Да — каза тя и се приближи към него. — Мм. За работа сме дошли. — И посочи обявата на витрината.

— О, да — засия Хауърд. Новият сервитьор, който бе наел за уикендите, само преди няколко дни го бе напуснал, предпочел пред кафенето работата в един ярвилски супермаркет. — Да, да. И сте се насочили към сервитьорството, така ли? Предлагаме минималната надница, работното време е от девет до пет и половина в събота, от дванайсет до пет и половина в неделя. Откриването е след две седмици; осигуряваме необходимата подготовка. Ти на колко години си, съкровище?

Ама тя направо си е идеална , точно такава, каквато си беше представял, че му трябва: със свежо личице и хубаво телце; отсега си я представя във впита по тялото черна рокля и бяла престилчица с дантелка по краищата. Ще я обучи да работи с касата, ще я запознае и със склада; ще опита с малко хахо-хихи и сегиз-тогиз по някое бонусче, ако някой ден оборотът си заслужава.

Изсули се иззад щанда и без да обръща внимание на Сухвиндер и Андрю, хвана Гая над лакътя и я поведе през свода на разделителната стена. Маси и столове още нямаха, но щандът беше отсега монтиран заедно с декоративното пано от черни и кремави плочки на стената зад него, изобразяващо „едновремешния площад“: пълен с жени в кринолини и мъже с цилиндри; карета, спряла пред ясно надписания „Молисън енд Лоу“, а до него — „Медният чайник“. На мястото на сегашния паметник на загиналите художникът беше изобразил импровизирана декоративна помпа за вода.

Зарязаните Андрю и Сухвиндер се почувстваха неловко и леко враждебно настроени един към друг.

— Да? Какво ще желаете?

Откъм някакво задно помещение се беше появила попрегърбена жена с гарвановочерна тупирана прическа. Андрю и Сухвиндер измърмориха, че чакат, а в следващия момент в очертанието на свода отново се появиха Хауърд и Гая. Като видя Морийн, Хауърд пусна ръката на Гая, която от разсеяност бе забравил да пусне, докато й разясняваше задълженията на една сервитьорка.

— Май вече намерих работна ръка за „Чайника“, Мо — каза Хауърд.

— Така ли? — прехвърли жадния си поглед към Гая Морийн. — Имаш ли някакъв опит?

Хауърд обаче взе да тътне над нейния глас и да разправя на Гая за гастронома и как според него той бил нещо като институция в Пагфърд — забележителност, един вид.

— И така, трийсет и пет години — обяви Хауърд с царствено пренебрежение към собственото си декоративно пано. — Младата дама е съвсем отскоро в Пагфърд, Мо — допълни.

— Вие двамата също ли търсите работа? — обърна се Морийн към Сухвиндер и Андрю.

Сухвиндер завъртя глава; Андрю направи двусмислено движение с раменете си; Гая обаче направи знак с поглед на момичето: „Хайде де. Нали каза, че може и ти да опиташ“.

Хауърд огледа Сухвиндер, която категорично нямаше да изглежда по-красива във впита черна рокля и дантелена престилчица; плодовитият му и гъвкав мозък обаче не спираше да работи на високи обороти. Комплимент по отношение на татко й… нещо като обвързване на майка й… предоставена непоискана услуга; нямаше, изглежда, да е зле да вземе предвид на този етап и някои неща от не чисто естетическо естество.

— Ами, ако бизнесът потръгне така, както се надяваме, току-виж сме намерили работа и за две — рече и взе да се чеше по гушите, без да откъсва очи от Сухвиндер, която се изчерви непривлекателно.

— Ама аз… — понечи да каже, но Гая не я оставяше на мира.

— Хайде. Заедно.

Сухвиндер цялата пламна, очите й се насълзиха.

— Аз…

— Хайде — прошепна й Гая.

— Аз… Хубаво, съгласна съм.

— Ще трябва да те поставим на изпитателен срок, госпожице Джаванда — каза Хауърд.

Страхът почваше да души Сухвиндер. Ами какво ще каже майка й?