Джоан Роулинг - Вакантен пост

Саботаж. Думичката не оставяше Андрю на мира. Щеше му се да събори с трясък баща си от висините, до които го бяха издигнали мечтите му за лесни пари, но най-вече му се щеше, ако изобщо е възможно (понеже предпочиташе слава, но без смърт), да го направи така, че Саймън изобщо да не усети чия хитрост е съсипала амбициите му.

Реши да не споделя намеренията си с никого, дори и с Фатс. Споделяше с Фатс почти всичко, но малкото изключения представляваха тъкмо онези безкрайни области, които запълваха почти целия му вътрешен мир. Да седите надървени в стаята на Фатс и да гледате в интернет как две мацки се натискат, е едно; съвсем друго е обаче да седнеш да му се изповядваш за маниакалното си умуване как да заговориш Гая Бодън. Така както е лесно да си седиш в Гнездото и да викаш на баща си „путьо“, а съвсем друго е да си признаеш как от гнева на Саймън ръцете ти изстиват и стомахът ти се бунтува.

Но ето че настъпи и часът, който промени всичко. Започна най-нормално, с жажда за никотин и красота. Дъждът най-после секна и бледото пролетно слънце лъсна върху натрупалата се като рибени люспи мръсотия по прозорците на училищния автобус, който залиташе и придърпваше по тесните пагфърдски улички. Андрю седеше някъде назад и не можеше да вижда Гая, притисната най-отпред между Сухвиндер и осиротелите дъщери на Феърбрадър, които пак почнаха да идват на училище. През целия ден почти не успя да зърне Гая и, явно, щеше цялата безплодна вечер да се утешава само със стари снимки от фейсбук.

С приближаването на автобуса към „Хоуп Стрийт“, Андрю изведнъж се сети, че нито един от двамата му родители не си е у дома, че да забележи липсата му. Във вътрешния му джоб бяха трите цигари, дадени му от Фатс; и ето че Гая слиза, стиснала е здраво металната тръба на облегалката и си довършва приказката със Сухвиндер Джаванда.

Защо пък не? Защо ?

Стана, метна чанта през рамо, а когато автобусът спря, мина бързо по пътеката след двете слизащи момичета.

— Ще се видим у дома — подметна на минаване на изненадания Пол.

Стъпи на огрения от слънцето тротоар, а автобусът отмина с ръмжане.

Докато палеше цигарата, наблюдаваше Гая и Сухвиндер над свитите си на шепи ръце. Но двете момичета не тръгнаха към дома на Гая на „Хоуп Стрийт“, а се насочиха бавно към площада. Андрю ги последва, пушейки, леко намръщен, в неосъзната имитация на най-неосъзнаващия себе си човек, когото познаваше — Фатс, а през цялото време очите му се пълнеха от гледката на меднокестенявите коси, които подскачаха по плещите й, и на полата, която се усукваше около полюляващите се нейни бедра.

Веднъж стигнали до площада, двете момичета съвсем забавиха крачка, колкото повече се приближаваха до „Молисън енд Лоу“ — сградата с най-импозантната фасада: сини и позлатени букви над входа и четири окачени кошници. Андрю се позадържа на дистанция. Момичетата спряха и се загледаха в малката бяла обява на витрината на новото кафене, после се скриха в гастронома.

Андрю направи една пълна обиколка на площада, покрай „Черният прелат“ и „Хотел Джордж“, после също спря пред написаната с печатни букви на ръка обява, че търсят работници за през уикендите.

Хиперчувствителен по отношение на акнето си, което в момента бе съвсем напъпило, той чукна с нокът огънчето от цигарата, задуши дългия фас, прибра го в джоба си и последва Гая и Сухвиндер в магазина.

Момичетата стояха до масичка, отрупана с опаковани в кутии овесени питки и солени бисквити, и гледаха как огромният мъж с ловджийската шапка разговаря с някакъв възрастен клиент. Когато звънчето над вратата издрънча, Гая се извърна.

— Здрасти — рече Андрю с пресъхнала уста.

— Здравей — отвърна му тя.

Заслепен от собствената си смелост, Андрю се приближи, но чантата зад рамото му закачи на минаване въртящата се стойка с пътеводители за Пагфърд и брошури „Традиционните ястия на Югозападна Англия“. Успя да хване навреме стойката и да я задържи права, после набързо свали чантата от гърба си.

— Работа ли търсиш? — попита го тихо Гая с чудотворния си лондонски акцент.

— Ъхъ. И ти ли?

Тя кимна.

— Маркирай го с флаг на страницата за предложения, Еди — тръбеше Хауърд към клиента. — Качи го на уебстраницата, а аз ще имам грижата да го включа в дневния ред. PagfordParishCouncil — една дума — точка со , точка UK , наклонена черта Suggestion Page . Или следвай линка. Pagford… — Диктуваше бавно, а онзи с трепереща ръка пишеше по извадения лист — Parish…