Джоан Роулинг - Вакантен пост

— И така! — каза весело Саманта и вдигна чаша. — За Гавин и Кей!

И отбеляза със задоволство гузната, кисела усмивка, която се мярна по лицето на Гавин; но преди да успее да го притесни още повече или да измъкне от поне единия от двамата някое лично сведение, с което после да подразни Шърли и Морийн, пак се чу входният звънец.

Видът на Мери беше крехък и недодялан, особено в сравнение със застаналия до нея Майлс, който й беше отворил. Тениската й висеше от щръкналите ключици.

— Ох — стресна се Мери още от вратата. — Не знаех, че имате…

— Гавин и Кей току-що дойдоха — рече леко наслуки Саманта. — Заповядай, Мери, моля ти се… Какво ще пиеш?

— Мери, запознай се с Кей — намеси се Майлс. — Кей, запознай се с Мери Феърбрадър.

— О — успя само да каже изненаданата Кей; очаквала бе да са само четиримата. — Приятно ми е.

Гавин, който веднага усети, че Мери не е имала намерението да се включва към вечерята им и е готова моментално да си тръгне, потупа свободното място на дивана до себе си; Мери седна с несигурна усмивка. Лично той се зарадва на пристигането й. Ето го буфера, от който има нужда; дори и Саманта би трябвало да се усети, че свойствените й сквернословия са неподходящи в присъствието на една опечалена жена; да не говорим, че се бе нарушила и сковаващата симетрия, характерна за една четворка.

— Как си? — попита я тихичко. — Тия дни се канех да ти се обадя… Има някои нови развития по въпроса със застраховката…

— Нямаме ли нещо за дъвчене, Сам? — попита Майлс.

Саманта тръгна да излиза, вбесена на Майлс. В момента, в който отвори вратата на кухнята, я удари миризмата на прегоряло месо.

— Мамичката му, мамичката му…

Напълно беше забравила за касеролата, която бе съвсем пресъхнала. Загорялото дъно на съда бе покрито с лишени от всякаква сочност парченца месо и зеленчуци — окаяни останки от бедствието. Саманта ги заля с вино и бульон, заизчегъртва с лъжица полепналите по дъното парченца и започна да ги бърка енергично, цялата облята в пот. Откъм всекидневната чуваше пронизителния смях на Майлс. Сложи в уреда за варене на пара броколито с дългите дръжки, гаврътна виното си, разкъса плик с чипсчета тортия, отвори кутия с хумус и го разпредели в няколко купички.

Когато се върна в дневната, завари Мери и Гавин все още да си приказват тихичко на дивана, а Майлс показваше на Кей поставената в рамка аеро-фотоснимка на Пагфърд и й предаваше урок по история на градчето. Саманта сложи купичките на малката масичка, наля чашата си и се отпусна на фотьойла, без да изяви и най-малкото желание да се включи в един от двата разговора. Присъствието на Мери ужасно я притесняваше; скръбта й толкова силно личеше, че все едно я беше увила около себе си като плащаница. Дано си тръгне преди вечерята, молеше се Саманта.

Гавин обаче си беше наумил да задържат Мери. За разлика от повечето други случаи, когато се бе озовавал в компанията на Майлс и Саманта, обсъждането на последните новости в текущата им битка със застрахователното дружество го караше да се чувства много по-отпуснат и да усеща, че владее положението. Никой не се мъчеше да му подлее вода или да го покровителства, а и Майлс бе снел поне временно от плещите му всякаква отговорност по отношение на Кей.

— … а точно тук, мъничко извън обсега на снимката — разправяше Майлс и сочеше накъм пет сантиметра от рамката — се намира „Суитлъв Хаус“, резиденцията на рода Фоли. Голяма главна сграда в стил „Кралица Ан“, с всичките й там капандури, крайъгълни камъни… зашеметяваща архитектура. Задължително трябва да я разгледате. През лятото е отворена за посетители всяка неделя. Те, Фоли, са важна местна фамилия.

„Крайъгълни камъни“, а? „Важна местна фамилия“, а? Ама и ти си един гъз, Майлс…!

Саманта се надигна от фотьойла си и се върна в кухнята. Касеролата бе станала по-водниста, но миризмата на изгоряло преобладаваше. Броколито бе меко и безвкусно, а картофеното пюре — студено и изпръхнало. На нея обаче вече не й пукаше: разсипа всичко по чиниите и ги тресна върху кръглата маса в столовата.

— Заповядайте на вечеря! — провикна се по посока на всекидневната.

— Ох, аз трябва да си вървя — рипна Мери. — Изобщо не исках…

— Не, не, в никакъв случай — възрази й Гавин с тон, който Кей чуваше за пръв път: загрижен и примамващ. — Храненето ще ти се отрази добре… пък и децата все ще се оправят някак си за един час.

Майлс го подкрепи, при което Мери погледна несигурна към Саманта, която се видя принудена да се присъедини към двамата мъже, после хукна обратно към столовата да сложи още един комплект прибори на масата.