Джоан Роулинг - Вакантен пост

Покани Мери да седне между Гавин и Майлс, тъй като й се стори, че ако я настани до друга жена, само ще подчертае отсъствието на съпруга й. Кей и Майлс бяха минали на нова тема — социалните грижи.

— Не ти завиждам — каза Майлс и сипа на Кей голям черпак от касеролата; Саманта забеляза как черните люспи из соса се разливат по бялата чиния. — Дяволски трудна работа.

— Факт е, че от години страдаме от недостатъчно финансиране — отвърна Кей, — но пък и чувството на удовлетворение е голямо, особено когато усетиш, че си помогнал сериозно някому.

При което се сети за семейство Уидън. Вчерашната проба на урината на Тери в клиниката се беше оказала отрицателна, а Роби беше изкарал цяла седмица в детската градина. Мисълта я ободри и донякъде компенсира лекото й раздразнение от това, че Гавин отдаваше вниманието си изцяло на Мери и че не правеше нищо, за да улесни разговора й с неговите приятели.

— Доколкото разбрах, имаш дъщеря, Кей.

— Да, Гая. На шестнайсет години.

— Връстничка на Лекси; обезателно трябва да ги запознаем — каза Майлс.

— Разведена? — попита деликатно Саманта.

— Не — отрече Кей. — Така и не стигнахме до брак. Бяхме гаджета по време на следването и се разделихме малко след раждането й.

— Ами то и ние с Майлс току-що бяхме се дипломирали — каза Саманта.

Кей имаше слабото предчувствие, че може би Саманта се мъчи да постави граница между себе си — омъжилата се за едрия самодоволен баща на двете й деца, и изоставената Кей… не че Саманта е имало откъде да научи, че Брендън я беше зарязал…

— Гая всъщност се е хванала да работи в съботите при баща ти — обърна се Кей към Майлс. — В новото кафе.

Майлс изпадна във възторг. Изпитваше огромно удоволствие от мисълта, че двамата с Хауърд вече са се сраснали до такава степен с градчето, та не е останал човек в Пагфърд, който да не е свързан някак си с тях, било то като приятел, клиент, покупател или наемен работник. Гавин, задъвкал неуморно от известно време парчето каучуково месо, което отказваше да отстъпи пред зъбите му, усети със стомаха си как падна още по-ниско духом. За пръв път чуваше, че Гая ще работи за бащата на Майлс. Изпуснал бе случайно от погледа си факта, че в лицето на Гая Кей притежава друго мощно средство за пускане на котва в Пагфърд. Когато не беше в непосредствена близост до блъсканите от нея врати, убийствените й погледи и язвителни подмятания, Гавин имаше склонността да забравя, че Гая има и свое, съвсем независимо съществувание; че не беше просто част от несгодите — непроветреното спално бельо, лошото готвене и тлеещите сръдни — образуващи фона, на който едва-едва се развиваха взаимоотношенията му с Кей.

— На Гая харесва ли й в Пагфърд? — попита Саманта.

— Е, малко е възтихичко в сравнение с Хакни, но ми се струва, че постепенно свиква.

Кей отпи яка глътка от виното да си проплакне устата, след като бе изплюла тази огромна лъжа. Излизането й от къщи и тази вечер бе предшествано от поредната разправия.

(— Какво ти става? — попита Кей Гая, която седеше превита над лаптопа си върху кухненската маса с халат върху дрехите.

На екрана се виждаха пет-шест диалогови прозорчета. На Кей й беше ясно, че Гая общува онлайн с приятелите, които бе оставила в Хакни — приятели, с мнозинството от които се знаеше още от началното училище.

— Гая?

Отказът да отговаря беше нещо ново и злокобно. Кей беше свикнала да получава жлъч и бяс спрямо себе си, но най-вече по адрес на Гавин.

— Гая! На теб ти говоря.

— Знам, чувам те.

— В такъв случай бъди така любезна да ми отговаряш.

По прозорчетата на екрана заподскача черен диалог — смешни намигащи и кълчещи се иконки.

— Гая, ще бъдеш ли така добра да ми отговориш?

— Какво? Какво искаш от мен?

— Мъча се да те попитам как мина денят ти.

— Лайняно мина, ако държиш да знаеш. И вчера беше лайнян ден. И утре ще е лайнян ден.

— В колко се прибра?

— В колкото се прибирам всеки ден.

Макар и вече попорасла, Гая все още се обиждаше понякога, че е трябвало сама да си отключи и че Кей я е нямало да я посрещне у дома като някоя добра майка от приказките.

— И няма ли да ми кажеш защо денят ти е минал лайняно?

— Защото ти реши да ме доведеш в тоя смрадлив кенеф.

Кей успя да си наложи да не кресне. Напоследък такива крясъци си разменяха, че сигурно цялата улица ги слушаше.

— Нали знаеш, че довечера имам излизане с Гавин?

Гая измърмори нещо, което Кей не успя да долови.

— Моля?