Джоан Роулинг - Вакантен пост

Върнаха се в столовата, където Кей и Майлс разговаряха оживено, а Гавин седеше и дума не обелваше.

— … да им възлагаме отговорността за самите себе си, което ми се струва едно доста егоистично и самодоволно…

— Радвам се да те чуя да говориш за „отговорност“ — каза Майлс, — понеже и аз смятам, че точно до нея опира всичко, нали? Въпросът обаче е: докъде се разпростира границата й?

— Очевидно покрай „Фийлдс“ — изсмя се снизходително Кей. — Налага се чертата да минава между домовладелците от средните класи и по-нисшите…

— И Пагфърд е пълен с хора от работническата класа, Кей; с тази разлика, че повечето от тях работят . Имаш ли представа каква част от жителите на „Фийлдс“ преживяват на социални помощи? „Отговорност“, казваш. А къде отиде личната отговорност? Местното училище от години се посещава от такива деца — деца, в чието семейство няма нито един работещ; на които е чужда самата идея да изкарват хляба си чрез труд; цели поколения неработещи, които се предполага да субсидираме…

— И вие смятате да решите проблема, като ги пробутате на Ярвил — прекъсна го Кей, — вместо да се борите с основните причини…

— Желаещи за кален пай от Мисисипи? — провикна се Саманта.

Гавин и Мери си взеха по един резен и благодариха; Кей обаче вбеси Саманта, като й подаде чинията си като на някаква келнерка, без да отклонява вниманието си от Майлс.

— … клиниката за наркомании, която е от жизнена важност, но за чието закриване съществува мощно лоби…

— Е, щом ще говорим за „Белчапъл“, Кей — поклати самодоволно глава Майлс, — надявам се, че поне си се сдобила с данни за успеваемостта й. А те са жалки, честно казано. Абсолютно жалки. Виждал съм числата, дори днес сутринта пак ги прегледах, затова няма да те лъжа: колкото по-бързо затворят…

— А като говориш за числа, имаш предвид…?

— Процентите на успеваемост, Кей, съвсем точно се изразих: колко души са спрели да вземат наркотици, останали са чисти…

— Съжалявам, но гледната ти точка е крайно наивна: ако ще съдиш за успеха на една клиника само по…

— Добре де, по кой друг начин може човек да прецени успеха на една клиника за наркомании? — не вярваше на ушите си Майлс. — Доколкото ми е известно, в „Белчапъл“ не се занимават с нищо друго, освен да раздават метадон, какъвто половината им клиенти така и така използват успоредно с хероина.

— Проблемът с наркоманиите поначало е безкрайно сложен — каза Кей, — така че е и наивно, и опростенческо да се разглежда единствено като проценти на потребяващи и непо…

Майлс обаче въртеше глава с усмивка на лицето си, от което Кей, която до този момент изпитваше удоволствие от словесния двубой с този самодоволен юрист, изведнъж страшно се ядоса.

— Ще ти дам един много конкретен пример за това, какво правят в „Белчапъл“: става дума за семейство, с което работя — майка, дъщеря тийнейджърка и малко момченце. Ако майката не е на метадон, моментално ще излезе на улицата, за да заработи пари за поддържане на навика си; така че децата са значително по-добре…

— Щяха да са много по-добре, ако не бяха при майка си, като те слушам как я описваш — подметна Майлс.

— И къде по-точно предлагаш да отидат?

— Като начало — в някое свястно приемно семейство.

— А имаш ли представа колко приемни семейства има и колко деца се нуждаят от такова? — попита Кей.

— Най-разумното решение би било да ги осиновяват още с раждането им…

— Фантастично! Моментално скачам в машината си на времето — заяде се Кей.

— Аз например познавам една двойка, които най-упорито търсеха дете за осиновяване — подкрепи най-неочаквано Саманта съпруга си. Никога няма да прости на Кей за обидно подадената чиния; тая жена е комунистка и покровителстваща — точно копие на Лиза, която досаждаше на всяко събиране със своите политически възгледи и с работата си в областта на семейното право и гледаше Саманта отвисоко затова, че притежавала магазин за сутиени. — За Адам и Джанис говоря — вметна пояснително на Майлс, който кимна, — а те каквото и да правеха, така и не можаха да попаднат на бебе, нали така?

— О, да, бебе — забели очи Кей. — Всеки е готов да осинови бебе . Роби обаче е почти на четири. Не е научен да ползва тоалетна, изостанал е в развитието зад връстниците си и съм почти сигурна, че е бил изложен и на неподходящо сексуално поведение. Вашите приятели случайно да желаят него да осиновят?

— Мисълта ми беше, че ако са го отнели от майката веднага след раждането…