Джоан Роулинг - Вакантен пост

Отиде му на гости в „Амбълсайд“ — в деня след теста за бременност, седмица след връчването на дипломите; заминаването им за Сингапур бе планирано за след осем дни.

Саманта нямаше никакво желание да съобщи вестта на Майлс в дома на родителите му; страх я беше, да не ги подслушват. Която и врата да отвореше Саманта в бунгалото, почти неизменно заварваше зад нея Шърли.

Затова изчака да ги настанят на тъмната маса в ъгъла на „Черният прелат“. И досега помнеше как челюстта на Майлс се втвърди, когато му каза; новината така го удари, че той изведнъж взе да й изглежда някак си по-възрастен.

В продължение на няколко вкаменени секунди не можа нищо да каже. Чак накрая промълви:

— Ами хубаво. Ще се оженим.

И й съобщи, че така или иначе, вече бил купил годежен пръстен, но още се чудел къде да й направи предложението — щяло му се да е на някое хубаво място като например върха на Еърс Рок 11 11 Ayers Rock, по-известна като Скалата Улуру, е най-голямата природна забележителност в Австралия. — Б.пр. . Така си и беше: още с връщането им в бунгалото той изрови скритата дълбоко в раницата му кутийка с малък скъпоценен камък от един ярвилски бижутер; купил го бил с част от парите, които получил в наследство от баба си. Саманта седна на ръба на леглото му и плака, плака. Три месеца по-късно се ожениха.)

Останала насаме с бутилката вино, Саманта пусна телевизора. Появи се картина от дивидито, което Лекси и Либи бяха гледали — стопкадър на четирима младежи, които й пееха по тесни тениски; надали имаха повече от двайсет години. Натисна бутона Play. Момчетата изпяха песента си и дивидито продължи с тяхно интервю. Саманта се наливаше с виното, гледаше как младежите от бандата се шегуват помежду си, но как станаха напълно сериозни, когато взеха да разправят колко обичали феновете си. А тя си каза, че дори и на изключен звук щеше да ги познае, че са американци. По идеалните зъби.

Стана късно. Тя спря дивидито, качи се горе и каза на момичетата да оставят плейстейшъна и да си лягат; после се върна във всекидневната при останалата една четвърт от виното. Остави осветлението изключено. Натисна Play и продължи да пие. Когато дивидито свърши, го пусна отначало, да види онова, което беше пропуснала.

Един от младежите й се стори значително по-зрял от останалите трима — с по-широки рамене, с издути бицепси под късите ръкави на тениската, с як дебел врат и квадратна челюст. Саманта го наблюдаваше как поклаща бедра, втренчил право в камерата занесения сериозен поглед на красивото си лице, което се състоеше изключително от равни плоскости, ъгли и крилати черни вежди.

Сети се за секса, който правеха с Майлс: за последно — преди три седмици. Изпълнението му бе толкова предвидимо, колкото ръкостискането между двама братя масони. А един от любимите му лафове беше: „Ако не е счупено, не го поправяй“.

Саманта изля остатъка от виното в чашата си и си представи как се люби с младежа от телевизора. Напоследък гърдите й изглеждаха по-добре в сутиен; легнеше ли гола, разтичаха се във всички посоки, а това я караше да се чувства ужасно провиснала. Представи си се: притисната към стената, навирила единия си крак, роклята вдигната до кръста, а през това време силният мургав младеж със смъкнати около коленете джинси блъска ли, блъска…

Нещо се преобърна дълбоко в стомаха й — нещо почти подобно на щастие — когато чу по алеята връщащата се кола, чиито фарове описаха дъга през тъмната всекидневна.

Успя с триста зора да напипа копчетата, за да превключи на новините — далече по-бавно, отколкото очакваше; набута празната винена бутилка под дивана и се вкопчи в почти празната си чаша като в част от реквизита. Входната врата се отвори и затвори. Майлс влезе зад гърба й в стаята.

— Що седиш на тъмно?

Запали една от лампите, а тя го огледа набързо. Изглеждаше все така безупречно, както на тръгване, ако не се смятаха капките дъжд по раменете на сакото му.

— Как мина вечерята?

— Добре. Всички питаха защо те няма. Обри и Джулия много съжаляваха, че не си дошла.

— Ама, разбира се. Да не говорим за майка ти, която сигурно се съдра да реве от мъка.

Той седна на един от фотьойлите, под прав ъгъл спрямо нея, и я премери с поглед. А тя изтика падналите в очите й коси.

— За какво са всичките тези фасони, Сам?

— Ако и досега не си разбрал, Майлс…

Но и самата тя не бе сигурна в отговора; или поне нямаше представа как да сбие цялата тази разпростряла се обида в едно свързано обвинение.