Джоан Роулинг - Вакантен пост

— И още нещо — каза Хауърд и пак се почеса по тумбака. — Сутринта получих имейл и от „Ярвил енд Дистрикт Газет“. Какви били възгледите ми по отношение на „Фийлдс“. В качеството ми на председател на общинския съвет.

— Ама сериозно ли? Пък аз си мислех, че Феърбрадър я е опекъл тая работа…

— Май нещо не му минава номерът, а? — отбеляза с огромно задоволство Хауърд. — Ще пуснат статията му, но искат някой да й възрази идната седмица. Да изрази противоположната страна. Ще ти бъда много благодарен, ако ми помогнеш. С разни юридически лафове и прочее.

— С удоволствие — рече Майлс. — Тъкмо ще повдигнем въпроса и за оная проклета клиника за наркоманите. По-добър аргумент в наша полза — здраве му кажи.

— Да… добра идея… чудесна направо.

От ентусиазъм бе преглътнал прекалено голяма хапка, та се наложи Майлс да го блъска по гърба, че да спре да кашля. Накрая, попивайки насълзени очи със салфетката, Хауърд успя да каже задъхано:

— Обри препоръчва окръжният съвет да отреже финансирането й от тяхна страна, а пък аз ще убедя нашите, че е крайно време да им прекратим наемателския договор за сградата. Така че предварителното повдигане на въпроса в печата може само да ни е от полза. Като си помислиш само колко пари и време сме налели в това проклето място без абсолютно никаква полза. И мога да го докажа с цифри и факти. — Хауърд звучно се оригна. — Пълно безобразие. Пардон.

Вечерта Гавин се зае да сготви лично вечеря в чест на Кей: отваряше консервите и чукаше чесъна с усещането, че нещо не е в ред.

След скандал си длъжен да кажеш на глас определени неща, че да постигнеш примирие: такива са всеизвестните правила. Гавин позвъни на Кей от колата си на връщане от погребението на Бари и изказа съжалението си, че не го е придружила, че целият му ден минал ужасно и че се надявал да се видят довечера. За него тези смирени признания бяха, повече или по-малко, цената, която беше длъжен да заплати за предстоящата мирна и тиха вечер.

Кей обаче ги възприе по-скоро като депозит по предоговорено споразумение. На теб съм ти липсвала. Ти си имал нужда от мен, когато ти е било криво. Ти съжаляваш, че не сме отишли като двойка. Така че дай да не повтаряме същата грешка и в бъдеще. В отношението й към него оттогава се забелязваше известно самодоволство — деловитост, чувство за наново подхранени очаквания.

За вечеря бе решил да направи спагети болонезе; умишлено не купи пудинг, нито подреди предварително масата: държеше да й демонстрира, че не полага никакви особени усилия. Но на Кей, изглежда, това не й направи впечатление, а, напротив — май възприе небрежното му отношение като комплимент. Приседна до кухненската му масичка, заприказва му на фона на ръмящия по капандурата дъжд, а погледът й се рееше по осветителните тела и обзавеждането. Рядко й се беше удавало да му гостува.

— Тоя жълт цвят Лиза ли го избра?

Ето пак: нарушаваше установените табута, сякаш отскоро са преминали на по-дълбоко ниво на интимност. Гавин предпочиташе по възможност да не си говорят за Лиза; това поне трябваше да й е станало ясно досега. Поръси каймата в тигана с риган и отговори:

— Не. Всичко, което виждаш, е от предишния собственик. Просто не съм имал време да го сменя.

— О — отбеляза тя и отпи от виното си. — Доста приятен цвят е всъщност. Малко безхарактерен.

Думите й подразниха Гавин, според когото интериорът на „Ковачницата“ във всяко едно отношение превъзхождаше онзи на „Хоуп Стрийт“ номер десет. Останал обърнат с гръб към нея, наблюдаваше как врят спагетите.

— Няма да повярваш — каза тя, — но днес следобед срещнах Саманта Молисън.

Гавин рязко се извърна; изобщо не очакваше Кей да знае дори как изглежда Саманта Молисън.

— Току пред гастронома на площада; влизах, за да купя това нещо — поясни Кей и чукна с нокът бутилката пред себе си. — А тя ме попита аз ли съм гаджето на Гавин .

Каза го лукаво, а всъщност се зарадва на избора на думи от страна на Саманта; олекна й от мисълта, че явно Гавин така я представя пред приятелите си.

— И ти какво каза?

— Ами казах… казах „да“.

Изражението й бе унило. Гавин изобщо не възнамеряваше да зададе по такъв агресивен начин въпроса си. Но какво ли не би дал да предотврати всякаква среща между Кей и Саманта.

— Както и да е — продължи Кей леко наострена, — покани ни на вечеря идния петък.

— Е, само това ми липсваше — рече ядно Гавин.

Веселото настроение на Кей значително се изпари.