Джоан Роулинг - Вакантен пост

Отправената от Саманта към Кей покана за вечеря бе мотивирана от една смесица от отмъстителност и скука. Първоначалният й подтик бе да си отмъсти на Майлс, който вечно бе зает с някакви схеми, в които не й даваше глас, но изискваше от нея пълно сътрудничество; да види сега той какво става, когато тя уреди нещо, без да се допита до него. Плюс това щеше да натрие и носа на ония две клюкарки Морийн и Шърли, които безкрайно се вълнуваха от личните дела на Гавин, но си нямаха и най-малката представа за връзката му с лондонското му гадже. И в крайна сметка щеше да й даде възможност да наостри ноктите си в Гавин, като го подкачи за малодушието и колебливостта му в любовта: или като повдигне пред Кей темата за сватба, или като отбележи колко се радва, че Гавин май най-после е готов да се обвърже.

За съжаление, плановете й да постави други хора в неудобно положение не й донесоха напълно тъй очакваното удоволствие. Когато в съботното утро съобщи на Майлс какво е направила, той реагира с подозрителен ентусиазъм.

— Ама чудесно. Откога не сме го канили Гавин. А и за теб ще е хубаво да се опознаеш с Кей.

— Защо?

— Ами че ти нали и с Лиза се спогаждаше?

— Майлс, аз ненавиждах Лиза.

— Добре, добре… Може пък Кей повече да ти хареса!

Изгледа го кръвнишки, питайки се на какво ли се дължи прекрасното му настроение. Във всекидневната дошлите си за уикенда и задържани у дома от дъжда Лекси и Либи гледаха някакво музикално дивиди — баладата с тягостно китарено соло дънеше чак в кухнята, където разговаряха родителите им.

— Слушай — каза Майлс, — Обри иска да разговаря с мен по повод на съвета. Току-що говорих с баща ми и той спомена, че Фоли са ни поканили на вечеря за днес в Суитлъв…

— Не, благодаря — прекъсна го Саманта.

Внезапно я обзе необясним дори за нея си гняв и тя излезе от стаята.

През останалата част от деня продължиха да спорят под сурдинка из цялата къща, мъчейки се да не развалят уикенда на дъщерите си. Саманта отказваше както да промени мнението си, така и да обсъжда причините. А Майлс, вместо да й се ядоса, беше ту сговорчив, ту хладен.

— Как според теб ще изглежда, ако не дойдеш? — каза той в осем без десет вечерта, застанал на прага на всекидневната им, готов за излизане по костюм и вратовръзка.

— Аз нямам нищо общо с цялата работа, Майлс — отвърна Саманта. — Нали ти си този, който се кандидатира?

Да го гледа как се двоуми, й доставяше удоволствие. Знаеше, че го ужасява самата мисъл, че може да закъснее, но и че в същото време се чуди дали няма все пак да успее да я убеди да тръгне с него.

— Много добре знаеш, че очакват да отидем и двамата.

— Нима? Мен никой не ме е канил.

— О, престани да се дърляш, Сам, като знаеш идеално какво имат предвид… просто го приемат за даденост…

— Толкова по-зле за тях в такъв случай. Казах ти вече, нямам никакво желание. А ти побързай. Не бива да караш мама и татко да те чакат.

Той излезе. Чу го как изкара колата на заден ход от алеята, после отиде в кухнята, отвори бутилка вино и я отнесе с една чаша във всекидневната. И си представи как Хауърд, Шърли и Майлс вечерят заедно с господарите на „Суитлъв Хаус“. Няма начин Шърли да не получеше първия си оргазъм от бог знае колко години.

Мислите й се извърнаха неудържимо към онова, което счетоводителят й й беше казал през седмицата. Печалбата била паднала силно, независимо какво разправяше тя на Хауърд. Счетоводителят буквално й бе препоръчал да затвори магазина и да концентрира усилията си върху търговията онлайн. Но Саманта никак не беше готова на подобна стъпка — равносилна на признание, че се е провалила. Не че не би затворила с най-голямо удоволствие магазина — от самото начало я мъчеше: Ох, Сам, нещо не ми е съвсем по вкуса… тук отгоре е мааалко по-младежко, отколкото би ми отивало … Но в същото време червено-черното й магазинче в Ярвил бе спасението й — повод да се маха ежедневно от Пагфърд, да си бъбри с клиентките, да клюкари с помощничката си Карли. Без магазинчето, което бе отгледала в продължение на цели четиринайсет години, светът й съвсем щеше да се смали — казано накратко, щеше да се свие до размерите на Пагфърд.

(Ох, този Пагфърд, този проклет Пагфърд. Саманта поначало нямаше никакво намерение да живее тук. Двамата с Майлс си бяха запланували една свободна година за околосветско пътешествие, преди да почнат работа. Всичко им беше готово — и маршрутът, и визите. Саманта не спираше да си мечтае как ще се разхождат боси, хванати за ръка, по дългите бели австралийски плажове. И точно тогава установи, че е бременна.