Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Кристъл! — изцепи се Кей, когато дъщерята вдигна юмрук.

Кристъл се отблъсна рязко назад от креслото. Усети с изненада стичащата се по бузите й топла течност и в объркването си реши, че е кръв, но когато я обърса, видя по върховете на пръстите си да блестят сълзи — само бистри сълзи.

— Хубаво — каза разстроено Кей. — Дайте сега да се успокоим, ако обичате.

— Ти се успокой, да ти еба майката — отвърна й Кристъл.

Все още цялата разтреперана, обърса с опакото на дланта лицето си, след което войнствено се отправи към креслото на майка си. Тери се отдръпна уплашена, но Кристъл просто взе цигарения пакет, измъкна последната останала цигара и запалката и запали. С цигара в уста обърна гръб на майка си и се отдалечи, мъчейки се да потисне новите сълзи, които й напираха.

— Окей — каза все още правостоящата Кей. — Дайте да седнем и да обсъдим спокойно нещата…

— Стига ма, да ти еба майката — отвърна с безразличие Тери.

— Всичко опира до Роби — подхвана Кей, все още права, не смееща да се отпусне. — Само заради него съм тук. Да направя така, че за него да е добре.

— Голяма работа, че не отишъл на градина — обади се Кристъл от прозореца. — Това да не е престъпление, да му еба майката.

— …д’не е п’ес’ъп’ение, да го… — повтори думите й като слабо ехо Тери.

— Работата не е само в градината. Вчера заварих Роби в окаяно състояние, силно подсечен. На неговата възраст не може и дума да става за памперси.

— Ама ти не ме ли чу, ма? Махнах му шибаните памперси и му обух нормални гащи! — побесня Кристъл.

— Съжалявам, Тери — каза Кей, — но ти изобщо не беше в състояние да се грижиш самостоятелно за едно малко дете.

— Изо’що не съм…

— На мен можеш да ми повтаряш до безкрай, че не си се бола — прекъсна я Кей, а Кристъл долови за пръв път нещо истинско и човешко в гласа на Кей: отчаяние, раздразнение. — В клиниката обаче тестът няма да ти се размине. И знаеш не по-зле от мен, че ще е положителен. А са те предупредили, че това е последната ти възможност, че обезателно ще те изхвърлят.

Тери обърса уста с опакото на ръката си.

— Разбирам, че и двете никак не искате да ви отнемем Роби…

— Ами не го отнемайте, да ви го начукам! — кресна Кристъл.

— Не е толкова просто — отвърна Кей. Пак седна, вдигна падналата на пода тежка папка и я положи в скута си. — Когато миналата година са ти върнали Роби, ти, Тери, си се била откачила. Обещала си тържествено да останеш чиста и да завършиш програмата, а освен това и да спазиш ред други ангажименти, като например да не отписваш Роби от градината…

— Е, не им ли го водех…

— … за известно време, да. Но само за кратко, Тери, което е съвсем недостатъчно. Така че след вчерашния ми оглед и след като разговарях с лекуващата те и с госпожа Харпър, боя се, че се налага да преразгледаме състоянието на нещата.

— Това пък к’во значи? — озъби се Кристъл. — Пак ли атестация, да му еба майката? И за к’во ви е потрябвала? За какво ви е, а? Нищо му няма на Роби, нали аз го гледам… Мълчи ма, да ти го! — изкрещя по адрес на Тери, която се мъчеше да я надвика от стола си. — Тя не го гледа, аз го гледам, ясно ли е? — изрева на Кей с насълзени силно гримирани очи и с показалец, насочен към гърдите й.

Кристъл бе навестявала Роби редовно през месеца, през който бе при приемните родители. Малкият се впиваше в нея, настояваше тя да остане на чай и плачеше, когато тя си тръгваше. А тя имаше чувството, че й отрязват половината вътрешности и ги държат за заложник. По-хубаво щеше да е да бяха пратили Роби при Баба Кат, както самата нея я пращаха като по-малка всеки път, когато Тери се скапеше. Но Баба Кат бе вече престаряла, немощна и нямаше сили да се оправя с Роби.

— Оценявам обичта и грижите ти към братчето ти, Кристъл — каза Кей, — но по закон ти не си…

— Що да не съм, ма? Не съм ли му сестра, майка му стара?

— Добре — отсече Кей. — Тери, дай да погледнем фактите в очите. Ако се явиш в „Белчапъл“ с твърдението, че не си се бола, а дадеш положителна проба, те моментално ще те изхвърлят. Лекуващата ми го съобщи най-категорично по телефона.

Свита на креслото — странен хибрид от стара жена и дете с изпопадали зъби, — Тери я зяпаше с празен и неутешим поглед.

— Според мен единственият начин да се спасиш евентуално от изключване — подчерта Кей — е да си признаеш, че си се бола, да поемеш отговорността за прегрешението и да демонстрираш готовност да отвориш нова страница.

Тери продължаваше да гледа тъпо. Не знаеше как другояче да посрещне многобройните си обвинители, освен с лъжи: Добре де, давай, ня’а проблем , а след това: Изо’що не съм, да му еба майката…