Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Ъхъ — потвърди Тери. — Тя го заве’е. Тая сут’ин се п’иб’а.

— Прибра ли се, казваш? Че къде е била?

— Бях на гости с преспиване у една приятелка — втурна се обратно в дневната Кристъл, да изложи собствената си позиция.

— Така е. Ама си дойде от’ано — рече Тери.

Кристъл се върна при чайника. А той така се разсъска и разсвири, като кипваше, че не можа нищо да чуе от разговора между майка й и служителката. Шльопна по малко мляко направо върху торбичките с чая и в желанието си да не изпусне нищо, се понесе с парещите чаши към дневната точно в мига, в който Кей казваше:

— … разговарях вчера с госпожа Харпър от детската градина…

— Ма’ни я тая кучка — намеси се Тери.

— Заповядай — каза Кристъл на Кей, постави чашите с чая на пода и извъртя едната така, че дръжката й да сочи към гостенката.

— Много благодаря — каза Кей. — Тери, според госпожа Харпър Роби бил натрупал много отсъствия през последните три месеца. Доколкото усещам, от доста време не му се е събирала пълна седмица, нали така?

— К’во? — рече Тери. — Ъъ. Не, има. Само вчера дето о’съст’а. И като го б’леше гъ’лото.

— И кога е било това?

— Кое? А, няма и месец… месец и по’о’ина… ’начи.

Кристъл приседна на страничната облегалка на креслото на майка й. От висотата на своето положение впери яден поглед в Кей, предъвквайки енергично дъвката си, скръстила ръце като майка си. В скута на Кей се мъдреше дебела разтворена папка. Кристъл мразеше папките. Записват в тях всякакви глупости по твой адрес, после ги използват срещу теб.

— Аз оставям Роби в градината — каза. — На път за училище.

— Да, но според госпожа Харпър присъствието му е станало доста нередовно — подчерта Кей, забила поглед в бележките, които си бе водила по време на разговора с директорката на детската градина. Работата е там, Тери, че когато миналата година са ти върнали Роби, ти си поела най-сериозен ангажимент да не го махаш от детската градина.

— Не съм го махала, да му е… — подхвана Тери.

— Не. Няма да псуваш, разбра ли? — прекъсна я силно Кристъл. После се обърна към Кей: — Беше болен, нали разбираш? Сливиците му се подуха. Докторът му предписа антибиотик.

— И кога стана това?

— Ами… преди около три седмици — абе точно след…

— По време на вчерашното ми посещение, Тери — обърна се Кей пак към майката на Роби (в това време Кристъл дъвчеше енергично, а ръцете й оформяха двойна бариера пред гърдите й), — ми направи впечатление, че ти е много трудно да реагираш на нуждите на Роби.

Кристъл сведе очи към майка си. Собственото й сплескано върху облегалката бедро бе два пъти по-широко от онова на Тери.

— Н’съм… изо’що… — Но Тери реши да смени тактиката. — Нищо му няма.

Подозрението се спусна като сянка на кръжащ лешояд върху душата на Кристъл.

— Тери, ти току-що се беше бола, когато пристигнах вчера, нали?

— Изо’що не съм, да му еба майката! Изо’що ти се заблу… д’еба… нищо не съм се бола…

Някаква тежест се стовари върху белите дробове на Кристъл и ушите й закънтяха. Оня Обо сигурно й е дал не едно пакетче, а цяла пачка. И жената от „Социални грижи“ я е заварила точно като е фазирала. А при следващото си посещение в „Белчапъл“ Тери ще даде положителна проба и пак ще я изхвърлят…

(… а без метадон ще се върнат пак на онова кошмарно място, където Тери отново ще подивее, пак ще започне да поема хуйове на непознати в щърбата си уста, за да захранва вените си. И пак ще им вземат Роби, този път може би — окончателно. От ключодържателя в джоба на Кристъл висеше червено пластмасово сърчице, а в него — снимка на Роби на една годинка. И сърцето на Кристъл заби по онзи начин, по който туптеше, когато гребеше с пълна сила, когато опъваше веслата през водата, чуваше как пеят мускулите й и гледаше как останалите от екипажа се пързалят назад…)

— Да му еба… — извика, но никой не я чу, понеже Тери продължаваше да крещи на Кей, която седеше видимо невъзмутима с чашата си чай в ръце.

— Не съм се бола, да му еба майката, нищо не мо’еш да дока’еш…

— Шибана тъпа глупачка — провикна се още по-силно Кристъл.

— Да си еба майката, ако съм се бола. Д’еба и шибаната лъжа — пищеше направо Тери като попаднало в мрежа животно, което с тръшкането си се омотава още повече. — Изо’що не съм се бола, да ти еба…

— Пак ще те изхвърлят от шибаната им клиника, д’еба и курвата смотана!

— Не смей така да ми гово’иш, да ти го начукам!

— Стига! — опита се да ги надвика Кей, остави чашата си на пода и се изправи, ужасена от онова, което бе предизвикала; след което истински разтревожено се провикна: — Тери! — когато майката се закрепи полуклекнала на другата странична облегалка и двете с Кристъл започнаха да си крещят почти опрели нос в нос, като два гаргойла.