Джоан Роулинг - Вакантен пост

В днешното утро Шърли обяви с твърд тон на завеждащия доброволците предпочитанията си към двайсет и осмо отделение и съответно бе изпратена именно в онкологията. Точно там, в двайсет и осмо отделение, бе единствената й приятелка изсред медицинските сестри; по-младите сестрички поначало се отнасяха с неприязън и покровителстване към доброволките за разлика от Рут Прайс, която съвсем скоро се бе върнала към сестринската професия след шестнайсетгодишно прекъсване и която от самото начало се беше държала очарователно. И както Шърли бе подчертала, връзката им се укрепваше от факта, че и двете бяха пагфърдки.

(При все че, реално погледнато, самата Шърли не беше родом от Пагфърд — майка им беше отгледала и нея, и сестричката й в тесен, разхвърлян апартамент в Ярвил. Майка им пиеше яко; така и не се беше развела с баща им, който въобще не се мяркаше. Местните мъже сякаш знаеха масово името на майка й и го споменаваха с многозначителни подсмихвания… но всичко това беше останало в далечното минало, а Шърли бе на мнение, че миналото се разпада, ако не говориш за него. И отказваше да си го спомни.)

Шърли и Рут се срещнаха радушно, но от много работа им остана време само колкото да разменят по някоя повърхностна приказка относно внезапната кончина на Бари Феърбрадър. Успяха обаче да се уговорят да обядват заедно в дванайсет и половина и Шърли отиде да докара количката с прочитните книги.

Чувстваше се в прекрасно настроение. Виждаше бъдещето съвсем ясно, сякаш вече се е сбъднало. Хауърд, Майлс и Обри Фоли ще се обединят и ще отрежат завинаги „Фийлдс“, а това ще е повод за празнична вечеря в „Суитлъв Хаус“…

Имението наистина поразяваше Шърли: просторна градина със слънчев часовник, интересно подстригани храсти и езерца; просторни преддверия с ламперия; снимка в сребърна рамка върху рояла, на която собственикът си разменяше шеговити думи с най-голямата дъщеря на кралицата, принцеса Ан. Не забелязваше и никакво снизхождение в отношението на Фоли към нея или към съпруга й; не че нямаше куп неща, които да отвличат вниманието й при всяко влизане в орбитата на семейство Фоли. И никак не й беше трудно да си представи как само петимата са седнали на интимна вечеря в една от онези прекрасни стаи около салона. Как Хауърд е седнал до Джулия, самата тя — отдясно на Обри, а помежду им — Майлс. (Във въображението на Шърли Саманта винаги отсъстваше по неизбежни причини.)

В дванайсет и половина Шърли и Рут се събраха пред витринката с киселите млека. Шумната болнична столова тепърва щеше да се напълни към един, така че двете жени — сестрата и доброволката — доста лесно си намериха лепкава, оръсена с трохи маса с два стола до стената.

— Как е Саймън? Какво правят двамата ти синове? — заразпитва Шърли, след като Рут обърса масата и двете разтовариха таблите си, след което седнаха една срещу друга, готови да си поприказват.

— Сай е добре, благодаря. Очаквам днес да донесе у дома новия ни компютър. И както се досещаш, момчетата горят от нетърпение.

Което съвсем не беше истината. Андрю и Пол вече имаха по един евтин лаптоп; а настолният компютър дремеше в ъгъла на малката им всекидневна, но момчетата избягваха да го пипат и въобще да си намират работа в близост до баща си. Рут често говореше пред Шърли за синовете си така, сякаш са по-малки, отколкото всъщност бяха — портативни, сговорчиви, лесно забавлявани. Вероятно искаше да се изкара по-млада, отколкото бе в действителност, да подчертае разликата в годините между себе си и Шърли — която и така си беше около две десетилетия — и да създаде впечатлението, че са по-скоро като майка и дъщеря. Майката на Рут бе починала преди десет години; имаше нужда да общува с по-възрастна жена. А и както Шърли беше й подсказала, отношенията й със собствената й дъщеря също бяха далече от идеалните:

„С Майлс открай време сме много близки. Патриша обаче се оказа по-труден характер. В момента живее в Лондон.“

Рут изгаряше от нетърпение да научи нещо повече, но ако имаше нещо общо помежду им с Шърли, което всяка от тях оценяваше високо у другата, то бе благовъзпитаната им въздържаност — гордостта да излагат пред очите на останалия свят една несмущавана от нищо повърхност. По тази причина Рут бе пренебрегнала превъзбуденото си любопитство, макар тайничко да се надяваше все някой ден да научи кое й е толкова трудното на Патриша.

Шърли и Рут си бяха допаднали от пръв поглед именно понеже и двете си даваха сметка, че и другата е жена като нея — жена, чиято най-голяма гордост бе в това, че е пленила и успяла да опази любовта на своя съпруг. Свързваше ги нещо, наподобяващо основния закон на масоните, и това им създаваше взаимно чувство за сигурност, което липсваше в отношенията им с други жени. А удоволствието от съучастничеството им се засилваше още повече от усещането за превъзходство — всяка от тях тайно съжаляваше другата заради избора й на съпруг. Рут виждаше у Хауърд определена физическа уродливост и не можеше да се начуди как приятелката й, запазила деликатната си хубост въпреки излишните килограми, изобщо е приела да се омъжи за него. А в съзнанието на Шърли — която нямаше спомен някога през живота си да е виждала Саймън, нито да е чувала името му във връзка с висшите пагфърдски дела, и нямаше впечатления Рут да води дори елементарен светски живот — съпругът на медицинската сестра битуваше под формата на самотен неудачник.