Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Имаше ли някаква специална причина да посегнеш към хероина през тази седмица, след като вече бе приела голяма доза метадон? — заинтересува се Кей.

— Ъхъ — каза Кристъл. — Появи се Обо, а тя на него никога не му отказва, да му еба майката!

— Я да мълчиш — рече Тери, но без никакъв плам.

Май още се напъваше да смели казаното от Кей — шантавия й, опасен съвет да кажела истината.

— Обо — повтори Кей. — Кой е този Обо?

— Шибан чекиджия — каза Кристъл.

— Той ли ти е дилърът? — заинтересува се Кей.

— Мълчи — предупреди отново Тери дъщеря си.

— Ами ти що не му каза „не“, да ти го начукам! — кресна Кристъл на майка си.

— Добре — повтори Кей. — Ще се обадя пак на лекуващата те, Тери, и ще се помъча да я убедя, че за семейството ти ще има полза, ако не те изключат от програмата.

— Ама наистина ли? — ахна Кристъл.

До този момент за нея Кей беше една огромна кучка — по-гадна кучка и от оная приемна майка с безупречно чистата й кухня и с милите й приказки към Кристъл, от които Кристъл се чувстваше истински лайняно.

— Да, наистина — потвърди Кей. — Но от наша гледна точка, за екипа „Грижа за детето“ въпросът е наистина сериозен. Ще установим много по-строго наблюдение върху дома на Роби. И настояваме да видим промяна, Тери.

— Ху’аво де — каза Тери, съгласна, както винаги, с всичко и с всички.

Кристъл обаче добави:

— Ще видите. Тя ще се промени. Аз ще й помогна. Ще се промени.

Шърли Молисън прекарваше всяка своя сряда в ярвилската болница „Саутуест Дженерал“, където заедно с още десетина доброволци извършваше немедицински дейности: разнасяше с количка прочитни книги, грижеше се за цветята на пациентите и пазаруваше от магазинчето във фоайето на онези, които бяха приковани към леглата си, а нямаха посетители. Любимата й дейност обаче бе да ходи от легло на легло и да приема поръчките за храна. Веднъж, както вървеше с клипборда си и с ламинирания си пропуск, някакъв лекар по коридора я взе за член на болничната администрация.

Мисълта за доброволен труд й се яви по време на най-дългия й разговор с Джулия Фоли, откакто се познаваха, на едно от прекрасните й коледни партита в „Суитлъв Хаус“. Точно тогава научи, че Джулия набирала помощи за педиатричното отделение на местната болница.

— Сега остава да уредим и посещение на някой член на кралското семейство — каза тогава Джулия със зареян над рамото на Шърли по посока на входната врата поглед. — Ще помоля Обри да си поприказва по този въпрос с Норман Бейли. Извинявай, но трябва да посрещна Лорънс…

И заряза изправената до рояла Шърли да казва „О, да, разбира се“ на празния въздух. Нямаше си представа кой е този Норман Бейли, но главата й се замая от мисълта. И още на другия ден, без да каже и дума на Хауърд какво си е наумила, се обади в „Саутуест Дженерал“ и пожела да постъпи като доброволец. А след като се убеди, че за целта се изисква единствено да имаш безупречна характеристика, здрав разум и яки нозе, настоя да й изпратят формуляра за кандидатстване.

Доброволният труд разкри пред Шърли цял нов славен свят — мечтата, която Джулия Фоли бе посяла неволно в душата й там, до рояла: Шърли, застанала права с благоприлично хванати пред себе си ръце, с провесен от врата ламиниран пропуск, докато кралицата се придвижва бавно по редицата сияещи помощници. Представяше си как изпълнява безупречен реверанс, с който привлича вниманието на Нейно Величество, която спира да си побъбри с нея и поздравява Шърли за това, че толкова щедро отдава свободното си време… фотографската светкавица и снимката в утрешните вестници… Кралицата разговаря с болничната доброволка г-жа Шърли Молисън… А когато понякога Шърли успееше наистина да се съсредоточи върху въображаемата сцена, биваше обзета от едно едва ли не свято усещане.

Освен това доброволният труд в болницата беше дал на Шърли бляскаво ново оръжие, с което да поокастри превземките на Морийн. Откакто вдовицата на Кен се превърна, като някоя Пепеляшка, от магазинерка в бизнес съдружник, бе взела да си вири носа по начин, който буквално вбесяваше Шърли (въпреки всепонасящата й котешка усмивка). Но ето че Шърли бе успяла да си възвърне по-високата кота: и тя работеше, но не за да печели, а от сърдечна доброта. Да си доброволец, бе признак на висококласност — работа за жени, които не се нуждаят от повече пари, жени като нея и Джулия Фоли. Да не говорим, че болницата осигуряваше на Шърли и достъп до една много по-огромна мина от клюки, с които да удави досадните приказки на Морийн за новото им кафе.