Джоан Роулинг - Вакантен пост

Кристъл така и не беше разбрала какво иска да каже Джей Зи.

Гнездото Уол им беше разпратил писмо, с което ги уведомяваше, че всички тренировки на отбора се отлагат до намирането на нов треньор; но тъй като да си намерят нов треньор, беше изключено, на всички им беше ясно, че това са глупости на търкалета.

Те си бяха екипаж на господин Феърбрадър — лична негова рожба. Само Кристъл си знаеше колко подигравки беше отнесла от Ники и останалите за това, че се беше записала. Но поднасянията им просто прикриваха неспособността им да повярват, а впоследствие — и възхищението им — след като екипажът взе да печели медали. (Кристъл съхраняваше своите в кутийка, която открадна от дома на Ники. Тя, Кристъл, поначало имаше навика да пъха по джобовете си вещи, принадлежащи на хората, които харесваше. Въпросната кутия бе пластмасова, украсена с рози — кутийка за детски бижута всъщност. Сега в нея се беше сгушил и часовникът на Теса.)

Най-красивият момент беше онзи, когато биха ония самодоволни кучки от „Сейнт Ан“ — най-най-суперденят в живота на Кристъл. На следващото общоучилищно събрание директорката изтъпани отпред целия екипаж (Кристъл си умря от ужас — Ники и Лиан вече бяха почнали да се бъзикат с нея), но в крайна сметка всички им ръкопляскаха… Намерили бяха нещо положително в това, че от „Уинтърдаун“ бяха били „Сейнт Ан“.

Но всичко това беше останало в миналото — край на пътешествията с бусчетата, край на гребането, край на интереса от страна на местния вестник. А на Кристъл толкова й се щеше пак да пишат за нея. И господин Феърбрадър й беше обещал този път да дойде с нея, да не е сама. Щяха да са само двамата.

— Те за к’во толкова искат да си приказваме?

— За живота ти. Интересува ги как живееш.

Като някоя знаменитост. Кристъл нямаше пари за списания, но беше разгледала доста в дома на Ники и в чакалнята на лекаря, ако се случеше тя да заведе Роби. Така че този път щеше да е още по-хубаво, отколкото предишния, с целия отбор. Направо щеше да се пръсне от вълнение при мисълта, че вестникът само за нея ще пише, но успя някак си да не си отвори човката и дори не се похвали на Ники и Лиан. Решила беше да ги изненада. И по-добре, че премълча. За вестника повече и дума не можеше да става.

В стомаха й се образува нещо като кухина. Зарече се повече да не си мисли за господин Феърбрадър и продължи да шета, да чисти неумело, но упорито, а в това време майка й си седеше в кухнята, пушеше и блееше през задния прозорец.

Малко преди обяд пред къщата им спря жена със стар син воксхол. Кристъл я мярна през прозореца от стаята на Роби. Посетителката беше тъмнокоса, много късо подстригана и обута в черен панталон, с някаква африканска мънистена огърлица, метнала през рамо обемиста пътна чанта, която май беше пълна с папки.

Кристъл хукна надолу.

— Тя май пак идва — провикна се към Тери в кухнята. — Оная, от социалните.

Жената почука и Кристъл й отвори.

— Здрасти. Казвам се Кей и замествам временно Мати. А ти вероятно си Кристъл.

— Аз съм — отвърна Кристъл, но не си направи труда да отвърне на усмивката на Кей.

Въведе я във всекидневната и я остави да оцени новата й, макар и не пълна, чистота: празният пепелник беше натикан с повечето въргаляли се наоколо дотогава неща по потрошените етажерки. Мокетът все още си беше мръсен, понеже прахосмукачката не работеше, кърпата и цинковият крем бяха зарязани насред стаята, а една от миниатюрните колички на Роби се кипреше на ръба на пластмасовия леген. Кристъл се беше мъчила да заплесва детето с автомобилчето, за да може да му почисти задника.

— Роби е на градина — уведоми тя Кей. — Заведох го. Пак му сложих гащи. Тя все му слага памперси, хем съм й казала да не го прави. Намазах му дупето с крем. Ще му мине, само се е подсякъл.

Кей отново й се усмихна. А Кристъл надникна през вратата и се провикна:

— Мамо!

Тери се появи от кухнята по стар мръсен пуловер и джинси, но поне изглеждаше по-добре, като се беше попокрила.

— Здравей, Тери — каза Кей.

— К’во п’а’иш? — попита Тери и опъна яко цигарата.

— Сядай там — нареди й Кристъл, а майката я послуша и се сви на същия стол като предния път. — Чай или нещо друго да искаш? — обърна се Кристъл към Кей.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Кей, седна и отвори преписката. — Благодаря.

Кристъл излезе забързана от стаята. Но се вслушваше в разговора им; мъчеше се да разбере какво казва Кей на майка й.

— Предполагам, че не очакваше да се върна толкова скоро, Тери — чу как каза Кей (ама че странен акцент имаше тая жена: май беше лондонски, като на оная наперена нова кучка в училището, дето половината момчета й се топорчеха), но да ти кажа, вчера много се притесних за Роби. Кристъл разправя, че днес пак бил на градина.