Джоан Роулинг - Вакантен пост

Досега не се бе запитвала дали съпругът й е споделил някога с Бари великата тайна на живота й, онази гнилоч, която бе заровена в сърцето на брака й. Тя и Колин никога не я споменаваха дори (макар във все повече от разговорите им, особено напоследък, да се усещаше леденият й полъх…).

Но пък тъкмо тази вечер поне й се стори, че долови скришен полупоглед от страна на Мери, когато стана дума за Фатс…

Каталясала си и си въобразяваш щуротии , укори се категорично Теса. Навикът на Колин да пази тайни бе толкова силен, толкова дълбоко вкоренен в него, че беше изключено да е казал някому, та дори и на Бари, когото боготвореше. Ужасяваше я самата мисъл, че Бари може да е знаел… че добрината му към Колин може да е била породена от съжаление за онова, което тя, Теса, бе сторила навремето…

Във всекидневната им завари съпруга си с очила на носа и с химикалка в ръка да преглежда някакви напечатани листове на фона на телевизионните новини. За нейно успокоение, от Фатс нямаше и помен.

— Как е тя? — попита Колин.

— Ами, както може да се очаква… зле е — отвърна Теса. Изстена тихичко от облекчение, отпусна се на единия фотьойл и изхлузи износените си обувки. — Но пък брат му на Бари се държи възхитително.

— В смисъл?

— Ами… нали разбираш… помага й.

Теса затвори очи и взе да масажира с палец и показалец костта на носа си и клепачите си.

— Винаги съм мислел, че на него не може да се разчита — чу гласа на Колин.

— Сериозно ли? — изрече Теса от дълбините на доброволния си мрак.

— Ами да. Не помниш ли как беше обещал да е рефер на оня мач с пакстънската гимназия? И се обади само половин час преди мача, че няма да може да дойде, та се наложи Бейтмън да спасява положението?

Теса едва се пребори с порива си да го сдъвче. Колин притежаваше ужасния навик да си съставя генерални изводи за хората само въз основа на първите си впечатления, на единични действия. Явно, бе неспособен да схване безкрайната променливост на човешката природа, нито да си даде сметка, че зад всяко безлично лице се крие вътрешен свят не по-малко див и уникален от собствения му.

— Поне успява да утеши децата — изрече внимателно Теса. — Много ми се ще да си легна.

Но не понечи да стане, а остана съсредоточена върху отделните болки в различните части на тялото й: в ходилата, около кръста, по раменете.

— Знаеш ли за какво си мисля, Тес?

— Кажи.

От очилата очите на Колин ставаха дребни като на къртица, което още по-силно подчертаваше високото му, оплешивяващо буцесто чело.

— Мисля си за всичко онова, което Бари се мъчеше да постигне в общинския съвет. Всичко, за което се бореше. За „Фийлдс“. За клиниката по наркомании. Цял ден не ми излиза от главата. — Пое дълбоко въздух. — Реших, че всъщност желая да продължа тази му борба.

Лоши предчувствия обзеха Теса, приковаха я към стола й и я лишиха от дар слово. Но успя да си наложи професионално неутрално изражение.

— Сигурен съм, че и Бари щеше да желае същото — каза Колин.

Странната му възбуда, изглежда, съдържаше и голяма доза оправдание.

Бари дори за секунда не би пожелал подобно нещо , проговори най-честното вътрешно „аз“ на Теса. Той поне щеше да е наясно, че ти си най-малко подходящият човек за целта.

— Божичко — каза. — Ами… убедена съм, че Бари беше крайно… но все пак това е един огромен ангажимент, Колин. Пък и не е, като Парминдер да я няма. Тя все още е на линия и се стреми да довърши всичко онова, което Бари си беше поставил за цел.

Трябваше да се обадя на Парминдер , рече си в същото време Теса и усети как някаква буца на виновност се сви в стомаха й. Боже мой, как можах изобщо да не се сетя да се обадя на Парминдер?

— Но и тя ще се нуждае от подкрепа; сама в никакъв случай няма да успее да им противостои — отвърна Колин. — А и ти гарантирам, че Хауърд Молисън вече подготвя някоя марионетка да заеме мястото на Бари. Вероятно отсега…

— О, Колин…

— Бас държа! Нима не го познаваш?

Забравени, листовете от скута му се стекоха като равномерен бял водопад върху пода.

— Искам да го направя в памет на Бари. Да поема нещата от там, докъдето той ги докара. Да не допусна делото му да изчезне яко дим. Освен дето разполагам и с необходимите аргументи. Той вечно разправяше какви възможности му се били удали, които иначе изобщо нямало да има, а и не забравяй колко много правеше и самият той за околните. Категорично съм решен да се кандидатирам. Още утре ще проуча какви стъпки ще е нужно да предприема.