Джоан Роулинг - Вакантен пост

Скоро след като станаха съседи, Саманта бе дочула, че бракът на Викрам и Парминдер бил уговорен — идея, която й се стори непоносимо еротична. Представяш ли си да ти заповядат да се омъжиш за Викрам и ти да трябва да легнеш с него; измислила си бе дори малка фантазийка, в която я въвеждаха със завоалирано лице в стаята — тя, девицата, жертвата на своята орис… И представяш ли си как вдигаш очи и осъзнаваш какво всъщност те чака… А като знаеш и какво работи — направо настръхваш: толкова отговорна длъжност би придала сексапил и на много по-грозен мъж…

(Преди седем години Викрам бе направил четворния байпас на Хауърд. Вследствие на което нямаше начин Викрам да влезе в „Молисън енд Лоу“, без да го залее поток от бодри приказки.

— Най-отпред на опашката, ако обичате, господин Джаванда! Моля, дами, сторете път на господина. Не, моля ви, господин Джаванда, настоявам! Този човек ми спаси живота, закърпи стария ми часовник… Какво ще желаете днес, господин Джаванда, сър?

Хауърд настояваше всеки път господин Джаванда да не си тръгва, без да е опитал най-новата стока, и винаги добавяше по малко отгоре към поръчаното. Тъкмо поради целия този излишен шум, подозираше Саманта, Викрам избягваше да се отбива много-много в гастронома.)

Изтървала бе нишката на разговора, но това беше без значение. Останалите продължаваха да мелят за нещо си, което Бари Феърбрадър бил написал за местния вестник.

— … да се поговори с него по въпроса — тръбеше Хауърд. — Щото неговото беше доста подло като замисъл. Няма значение, всичко това е минало. Сега трябва по-скоро да ни вълнува кой ще заеме мястото на Феърбрадър. Колкото и да е разстроена, огромна грешка ще е да подценим Бръмбезспир Бхуто. Тя сто на сто вече търси някой подходящ кандидат, което значи, че и ние сме длъжни да потърсим достоен заместник. И то по-добре рано, отколкото късно. Елементарен въпрос на добро управление.

— И какво по-точно предстои? — заинтересува се Майлс. — Избори ли ще проведем?

— Възможно е — отсъди със замислен вид Хауърд, — но лично аз се съмнявам. В случая имаме работа с вакантен пост поради прекратени пълномощия. При липсата на достатъчно интерес от провеждането на избори — макар, както вече казах, Бръмбезспир Бхуто никак да не е за подценяване, — но ако тя не успее да събере девет души, които да поискат обществено гласуване, ще се прибегне просто до кооптирането на нов съветник. В който случай на нас ще са ни нужни гласовете на девет членове, с които да се ратифицира опцията за кооптиране. Нужни са девет души, за да има кворум. От мандата на Феърбрадър остават цели три години. Заслужава си усилията. Успеем ли на мястото на Феърбрадър да вкараме наш човек, току-виж сме успели да обърнем нещата в наша полза.

И Хауърд забарабани с дебелите си пръсти по горната част на винената си чаша, без да отделя поглед от седналия насреща му негов син. И Шърли, и Морийн също бяха вперили очи в Майлс, а Майлс — мина й през ума на Саманта — беше зяпнал баща си като огромен дебел лабрадор, целият разтреперан в очакване да го почерпят с нещо.

И само миг по-късно, отколкото ако беше трезва, Саманта загря за какво изобщо става дума и защо над масата витае някакъв особено празничен дух. Опиването й й бе подействало освобождаващо, но сега изведнъж усети как я ограничава, понеже не бе съвсем сигурна колко послушен ще е езикът й след повече от бутилка вино и дълъг период на мълчание. Затова реши само да си мисли думите, без да ги произнася на глас.

Ще имаш да вземаш, Майлс! Отсега им кажи, че няма да стане, без първо да го обсъдиш с мен, ясно ли ти е?

Теса Уол изобщо не възнамеряваше да се задържа у Мери — поначало й беше напрегнато, когато оставяше мъжа си и Фатс насаме вкъщи — но така или иначе, посещението й се проточи над два часа. Домът на Феърбрадърови се беше препълнил с походни легла и спални чували; разширеното им семейство се бе събрало около зейналия след смъртта вакуум, но нямаше количество шум или дейности, способни да замаскират пропастта, в която бе изчезнал Бари.

Останала за пръв път насаме с мислите си, откакто бе починал приятелят им, Теса се заспуска обратно в мрака по „Чърч Роу“ с болки в краката и с жилетка, която не успяваше да я опази от студа. Освен тихото потракване на дървените мъниста около шията си, чуваше едва-едва и звуците на телевизорите в къщите, покрай които минаваше.

И изведнъж я прониза мисълта: дали Бари е знаел?