Джоан Роулинг - Вакантен пост

Ярвилските магазини, бизнеси, фабрики и болницата „Саутуест Дженерал“ са основните работодатели на пагфърдчани. А и младите хора от градчето обикновено прекарват съботните си вечери в кината и нощните заведения на Ярвил. Градът разполага с катедрала, няколко парка и два огромни шопинг центъра — все приятни дестинации за онези, които са се преситили на превъзхождащите ги очарования на Пагфърд. И въпреки това истинските пагфърдчани възприемат Ярвил просто като едно необходимо зло. Символ на цялото им това отношение е високият хълм с абатството Парджетър отгоре му, който закрива Ярвил от погледите им и им създава щастливата илюзия, че големият град е по-далече, отколкото е в действителност.

По стечение на обстоятелствата хълмът Парджетър прикриваше от градчето и една друга гледка, при все че Пагфърд открай време я смяташе за чисто свое притежание. Става дума за „Суитлъв Хаус“ — изискано имение в стил „Кралица Ана“, с цвят на пчелен мед, заобиколено с просторен парк и нивя. Разположено бе в енорията Пагфърд, на половината път между градчето и Ярвил.

В продължение на близо двеста години господарската къща се бе предавала гладко от едно поколение аристократи от рода Суитлъв на следващото, до окончателното отмиране на фамилията в началото на миналия век. Така че единствените останали спомени за дълготрайната връзка между Суитлъв и градчето Пагфърд бяха най-величествената гробница в двора на черквата „Архангел Михаил и Вси Светии“ и разпръснатите из архивите и върху ред сгради фамилни гербове и инициали, като отпечатъци и биохумус от отдавна изчезнали твари.

След кончината на последния Суитлъв къщата бе сменила с тревожна бързина няколко собственици. Пагфърд постоянно очакваше с ужас някой предприемач да я купи и обезобрази. Едва през 50-те години имението закупи някой си Обри Фоли, за когото скоро се разчу, че притежавал значително частно състояние, допълвано от някакви загадъчни дейности в Лондонското сити. Имал четири деца и желанието да се засели за постоянно. Одобрението на пагфърдчани полетя до още по-главозамайващи висини, когато се разнесе разузнавателното донесение, че Фоли бил потомък, макар и не пряк, на рода Суитлъв. Което моментално го правело половин свой човек, чиято вярност щяла да клони естествено към Пагфърд, а не към Ярвил. Старите пагфърдчани бяха убедени, че появата на Обри Фоли ознаменува завръщането на невероятно щастлива ера. Подобно на предшествениците си, и той щял да бъде нещо като добра фея за градчето и да сипе елегантност и блясък върху калдъръмените му улици.

Хауърд Молисън и досега си спомняше как майка му нахлу навремето в кухничката им на „Хоуп Стрийт“ с вестта, че Обри се съгласил да е съдия на местното градинско изложение. Градинският й боб три години подред печелел наградата за зеленчуци и било крайно време да получи посребрената купа от човек, който в очите й олицетворявал старовремската романтика.

И точно тогава, според местните предания, паднал внезапният мрак, предзнаменуващ появата на злата фея.

Пагфърд ликувал, че имението „Суитлъв Хаус“ най-сетне попаднало в сигурни ръце, но ярвилци се захванали да строят пояс от общински жилища в южната част на града. При което — научили притеснените пагфърдчани — новите улици изяждали част от земите, които разделяли големия град от по-малкия.

И макар всички да били наясно с нарасналото търсене на евтини жилища след края на войната, временно разсеяното от появата на Обри Фоли градче изведнъж зажужало от подозрителност към намеренията на ярвилци. Естествените препятствия — реката и хълмът — които навремето гарантирали суверенитета на Пагфърд, изведнъж взели да се смаляват пред скоростта, с която се множели къщите от червена тухла. Ярвил изпълнил докрай всичката му налична земя и спрял на самата северна граница с пагфърдската енория.

Едва тогава градчето въздъхнало с облекчение, което, уви, много бързо се оказало преждевременно. Защото мигновено станало ясно, че жилищният район „Кантърмил“ е недостатъчен за нуждите на населението, и градът взел да се оглежда откъде да колонизира допълнително земя.

И тъкмо в този момент Обри Фоли (който за жителите на Пагфърд бил все още по-скоро мит, отколкото жива личност) взел решението, което отворило гноящата шейсетгодишна вражда.

Понеже нямал нужда от малкото обрасли с храсталак поля, дето граничели с новия комплекс, той взел, че продал земята на много добра цена на ярвилския съвет, а с парите възстановил изкорубилата се ламперия в салона на „Суитлъв Хаус“.