Джоан Роулинг - Вакантен пост

Ако Саймън беше убеден в нещо, то бе, че всеки човек с поне малко мозък се мъчи непрестанно и скришом да награби колкото се може повече. Впери невиждащ поглед в екрана на компютъра, наново оглушал за стърженето на печатницата отвъд прашния му прозорец.

Ако е семеен, човек няма как да не работи от девет до пет, но Саймън открай време си знаеше, че има и други, по-добри начини; че охолството и изобилието висят над главата му като огромна пиня̀та 7 7 Pinata (исп.) — традиционен мексикански многоцветен контейнер, използван по време на фиести и тържества, направен от папиемаше, картон или глина, чиято вътрешност се пълни с разнообразни бонбони, малки плодове, хранителни продукти или играчки. Целта е човек със завързани очи да го счупи с пръчка, за да изпаднат лакомствата. — Б.пр. , която лесно би строшил, стига да разполага с по-голяма пръчка и да знае кога да удари. У Саймън бе залегнало детинското убеждение, че светът съществува единствено като сцена за личната му драма; че съдбата се е надвесила отгоре му, хвърля знаци и подсказки по пътя му и неминуемо му е подготвила и окончателен сигнал — божествено намигане.

Свръхестествени предчувствия го бяха довели до няколко привидно необясними, донкихотовски решения в миналото му. Преди много години, още като нищожен чирак в печатницата, с ипотека, която едва можеше да си позволи, и наново бременна съпруга, беше заложил сто лири на Рутис Бейби — един от подчертаните фаворити в конните надбягвания „Гранд Нашънъл“, — който падна на предпоследното препятствие. Скоро след като купиха „Хилтоп Хаус“, Саймън взе икономисаните от Рут за пердета и мокети хиляда и двеста лири и ги внесе в една комбина таймшеър за временно притежаване на ваканционен имот, ръководена от негов стар познат — печен мошеник от Ярвил. Инвестицията на Саймън се изпари заедно с директора на фирмата, но той, дори след като бесня, псува и рита по-малкия си син до долната площадка на стълбището, не посмя да се оплаче в полицията. Още преди да внесе парите си, бе усетил някои нередности в дейността на фирмата и нямаше никакво желание да му задават неудобни въпроси.

Но в противовес на тези бедствия бе преживял и мигове на голям късмет — шашми, които бяха минали, предчувствия, които се бяха изплатили, — а Саймън им придаваше голяма тежест, когато теглеше салдото; именно те подклаждаха вярата му в звездите и подсилваха убеждението му, че вселената му е приготвила нещо много по-велико от тая баламска работа да се блъска за скромна заплата, додето се пенсионира или гътне. Измами и хватки; връзки и опекунства — всички я играят тази игра, включително, както се оказва, и малкият Бари Феърбрадър.

И ето че в сбутания си офис Саймън Прайс бе вперил алчен поглед в овакантилия се в редовете на посветените пост, виждайки го като място, където парите църцореха върху празния стол без скут, в който да се събират.

Въпреки малочисления си състав, пагфърдският общински съвет представляваше внушителна сила. Провеждаше заседанията си веднъж месечно в симпатична викторианска Черковна зала и от десетилетия се противопоставяше енергично и успешно на всякакви опити да му орежат бюджета, да отнемат някои от правата му или да го включат в някой от новоизмислените централизирани органи на местната власт. Сред всички общински съвети, подчинени на ярвилския окръжен съвет, пагфърдският се водеше за най-опърничав, най-гласовит и най-независим.

Към неделя вечер съветът се състоеше от шестнайсет местни мъже и жени. И тъй като избирателите в градчето клоняха към мнението, че желанието на даден кандидат да служи в общинския съвет е подплатено със съответните знания и умения, всичките шестнайсет съветници бяха избрани без никаква конкуренция.

Факт е обаче, че този миролюбиво назначен орган в момента се намираше в състояние на война. Спорният въпрос, който от шейсетина години разбунваше страстите и гнева на Пагфърд, бе най-после навлязъл в решителна фаза и бе причинил разкол сред съветниците, застанали зад един от двамата харизматични водачи.

Но за да може човек да схване изцяло причината за спора, нужно е първо да осъзнае дълбоката омраза и недоверието, които пагфърдчани изпитват към гражданите на намиращия се на север от тях Ярвил.