Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Ами мъжът ти каза нещо за господин Феърбрадър, а пък аз не го чух, а като Ники ми го повтори, не можах, да му еба…

— Кристъл!

— Не можах да повярвам на ушите си и се провикнах, но изобщо не се разсмях! Не се разсмях, да му еба…

— Кристъл…

— Изобщо не се изсмях , разбра ли? — извика Кристъл, стиснала ръце под гърдите си и усукала нозе.

— Добре, Кристъл.

Теса бе привикнала с гневните изблици на учениците, които най-често идваха в педагогическата стая. Мнозина от тях бяха абсолютно лишени от елементарно възпитание — лъжеха, нарушаваха дисциплината и редовно прибягваха до измами, но изпадаха в безграничен и искрен гняв, ако ги обвиняха безпочвено в нещо. Освен всичко друго, Теса бе убедена, че прави разлика между автентичното им възмущение и престореното, на което Кристъл беше майстор. Но, така или иначе, граченето, което бе стигнало до ушите й по време на събранието, в действителност й прозвуча по-скоро като израз на шок и смайване, отколкото на присмех; затова и изпита ужас, когато Колин го определи пред всички като смях.

— Щот ходих при Гнездото…

— Кристъл!…

— Щот му казах на шибания ти съпруг…

— Кристъл, за последен път те моля да внимаваш в изразите си…

— Щот му казах, че не съм се изсмяла, но той пак ме наказа да остана след училище, да му еба майката!

В силно гримираните очи на момичето заблестяха ядни сълзи. Кръвта бе нахлула в лицето й; пламнала като божур, гледаше с омраза Теса, готова да побегне, да изпсува, да й покаже и на нея среден пръст. Финото като паяжина доверие, което бе изградила помежду им с толкова усилия в течение на близо две години, се беше опънало до крайност и всеки момент можеше да се разкъса.

— Вярвам ти, Кристъл. Вярвам, че не си се изсмяла, но много те моля — недей да псуваш в мое присъствие.

Най-неочаквано късите й дебели пръсти взеха да размазват грима около очите й. Теса извади шепа хартиени салфетки от чекмеджето си и ги подаде на Кристъл, която ги сграби, без да благодари, притисна по една към всяко око и се изсекна. Ръцете на Кристъл бяха най-трогателното нещо у нея: ноктите й бяха къси и широки, нескопосано лакирани, а всичките движения на ръцете й бяха наивни и прями, като у малко дете.

Теса изчака да поутихне пръхтящото й дишане, после я попита:

— Разбирам, че си силно разстроена от смъртта на господин Феърбрадър…

— И какво, като съм? — озъби се доста агресивно Кристъл.

В съзнанието си Теса си представи неволно как Бари слуша разговора им. Видя тъжната му усмивка, чу го съвсем ясно да казва: „Господ да я поживи“. Затвори смъдящите си очи, неспособна да каже и дума. Чу как Кристъл се намести на стола си, преброи бавно до десет, после пак отвори очи. Кристъл продължаваше да я приковава с поглед, с все още скръстени ръце, зачервена и с предизвикателен поглед.

— И на мен ми е много мъчно за господин Феърбрадър — каза Теса. — Той всъщност е наш стар семеен приятел. Именно заради това господин Уол е раз…

— Ама аз му казах, че не съм…

— Изчакай ме да се доизкажа, Кристъл, ако обичаш. Господин Уол е силно разстроен днес и вероятно затова… е разтълкувал погрешно постъпката ти. Ще си поговоря с него.

— Което няма да промени шибаното му…

— Кристъл!

— Няма, ще видиш.

Кристъл чукаше с крак някакъв бърз ритъм по крака на бюрото й. Теса махна лактите си от бюрото, та да не усеща вибрациите, и повтори:

— Ще разговарям с господин Уол.

Възприе изражение, което според нея бе неутрално, и търпеливо зачака Кристъл да се върне към нея. Кристъл обаче пазеше агресивно мълчание, риташе крака на бюрото и често преглъщаше.

— Какво му е станало на господин Феърбрадър? — попита по едно време.

— Предполагат, че му се е спукала мозъчна артерия — отвърна Теса.

— Това пък как е станало?

— Имал е вроден недостатък, за който не е знаел — рече Теса.

Даваше си сметка, че Кристъл има по-голям опит от нейния по отношение на внезапната смърт. Хората, сред които се движеше майката на Кристъл, умираха преждевременно толкова често, че човек можеше да ги заподозре в участие в някаква тайна война, за която останалият свят не беше и чувал. Кристъл вече бе разказала на Теса как на шестгодишна възраст открила в банята на майка й трупа на непознат млад мъж. И как случаят бе послужил като катализатор за поредното й предаване в грижите на прабаба й Кат. Баба Кат се явяваше основно действащо лице в много от детските спомени на Кристъл и представляваше странна смесица от фигура на спасител и бич божи.