Джоан Роулинг - Вакантен пост

Хауърд погледна часовника си.

— Наближава и половина, Мо.

Нямаше случай досега да са закъснели с отварянето или да са затворили по-рано; бизнесът им действаше с ритуалите и точността на храм.

Морийн се заклати върху токчетата си да отключи входната врата и да вдигне щорите.

Неравномерното им повдигане разкри на резки тласъци площада: живописен и добре поддържан, благодарение най-вече на координираните усилия на собствениците на имотите, които гледаха към него. По периферията му бяха разположени прозоречни сандъчета, висящи кошници и кашпи, засаждани ежегодно с предварително уточнени цветове. Точно срещу „Молисън енд Лоу“ се намираше „Черният прелат“ (един от най-старите пъбове в цяла Англия).

Хауърд влизаше делово в задното складче и изнасяше оттам продълговати съдове с пресен пастет, поръсен с лъщящи като скъпоценни камъни парченца цитрусови и горски плодове, и ги подреждаше спретнато под остъкления щанд. Запъхтял се леко от усилието, последвало обилния сутрешен разговор, Хауърд намести и последната съдинка с пастет и се застоя за малко, загледан в паметника на загиналите във войните, който стърчеше насред площада.

Пагфърд бе, както винаги, красив и в днешното утро, та Хауърд изпита сюблимен вътрешен възторг както от собственото си съществуване, така и от съществуването на своето градче, за чието пулсиращо сърце се възприемаше. И ето че най-после можеше спокойно да се опива от лъскавите черни пейки, от червените и пурпурните цветя, от слънчевата светлина, позлатила върха на каменния кръст — сам-самичък, без да му се пречка онзи Бари Феърбрадър. Как да не усети човек пръста на върховния промисъл във внезапното прекрояване на онова, което Хауърд считаше за бойно поле, на което от години стояха един срещу друг той и Бари.

— Хауърд — подвикна рязко Морийн. — Хауърд.

Слаба, чернокоса жена прекосяваше площада — жена с кафява кожа, загледана ядно в ботите си.

— Ти как мислиш…? Дали вече е чула? — прошепна Морийн.

— Отде да знам.

Морийн, която така и не бе намерила време да се преобуе в сандалите „Д-р Шол“, насмалко да си изкълчи глезена при забързаното си оттегляне от витрината, за да заеме мястото си зад щанда. А Хауърд се отправи бавно, царствено, като заемащ позиция артилерист, към касата.

Звънчето издрънка и в гастронома влезе все още намръщената доктор Парминдер Джаванда. Не поздрави нито Хауърд, нито Морийн, а се отправи директно към лавицата с бутилките олио.

Морийн не я изпускаше с непримигващите си очи така, както ястребът следи полската мишка.

— Добрутро — рече Хауърд, когато Парминдер приближи щанда с бутилка в ръка.

— Добрутро.

Доктор Джаванда рядко го поглеждаше в очите — нито по време на заседанията на общинския съвет, нито, когато се срещнеха извън Черковната зала. Хауърд открай време се забавляваше с неспособността й да прикрие неприязънта си към него и това го подтикваше към развеселено, подчертано галантно и учтиво поведение.

— Не сме ли на работа днес?

— Не сме — отвърна Парминдер, ровейки из портмонето си.

Морийн не успя да се удържи.

— Страхотна неприятност — изграчи с прегракналия си глас. — С Бари Феърбрадър.

— Мм — потвърди Парминдер, но изведнъж се сепна: — Кое?

— Онова с Бари Феърбрадър — повтори Морийн.

— К’во му е?

Дори след шестнайсет години в Пагфърд, на Парминдер все още й личеше бирмингамският акцент. Дебелата отвесна бръчка между веждите пък й придаваше постоянно напрегнат вид — понякога от яд, друг път от съсредоточаване.

— Споминал се — обяви Морийн, втренчена жадно в намръщената физиономия. — Снощи станало. Хауърд току-що ми го каза.

Парминдер застина с ръка в портмонето. После отмести погледа си настрана, към Хауърд.

— Припаднал и починал на паркинга пред голф клуба — потвърди Хауърд. — Майлс бил там и всичко видял.

Изтекоха още няколко секунди.

— Вие майтап ли си правите с мен? — скастри ги с рязък, писклив глас Парминдер.

— Оставаше и да е майтап — дръпна се Морийн, радвайки се на собственото си възмущение. — С такива неща майтап прави ли се?

Парминдер остави с трясък бутилката олио върху остъкления щанд и напусна гастронома.

— Браво бе! — заклейми я в своя екстаз Морийн. — „Вие майтап ли си правите с мен?“ Да й се ненарадваш!

— От шока ще е — отсече мъдро Хауърд, загледан как Парминдер цепи забързана през площада с развени поли на шлифера си. — Тая ще го понесе по-тежко и от вдовицата. Но ми е много любопитно… — добави и се почеса замислено под сгъвката на шкембето си, където често го сърбеше, — да видя тази какво ще…