Джоан Роулинг - Вакантен пост

— … почина… — хлипаше Гнездото, а директорката стана ядосана от стола си. — … Почина… снощи.

Някой изграчи изсред редиците столове в дъното на залата.

— Кой се изсмя? — ревна Гнездото и въздухът изпращя от напрежението на насъбралия се възторг. — КОЙ СМЕЕ ДА СЕ СМЕЕ! Това беше момичешки смях! Покажете ми кое момиче се изсмя!

Господин Мийчър беше скочил на крака и жестикулираше гневно по посока на някого в средата на редицата току зад Андрю и Фатс; столът на Андрю пак се поотмести, понеже Гая, като всички останали, се извъртя на мястото си да не изпусне. Андрю усети как цялото му тяло се превърна в нещо като свръхсетиво; усещаше как тялото на Гая се е извило към него. Ако се извърнеше, щяха да се допрат гърди в гръд.

— Кой се изсмя? — повтори Гнездото и се повдигна абсурдно на пръсти, сякаш да разпознае от трибуната кой е престъпникът. В това време Мийчър изговаряше безмълвно с уста нечие име и сочеше трескаво избрания от него за виновник.

— Кой беше, господин Мийчър? — провикна се Гнездото.

Мийчър като че нямаше желание да назовава ничие име; засега се затрудняваше дори да накара извършителя да стане от мястото си, но след като Гнездото даде тревожни признаци, че е готов да напусне катедрата, за да разследва лично случая, Кристъл Уидън рипна с пламнало лице и си запроправя път през нозете на седналите.

— Искам те в кабинета си веднага след края на събранието! — изкрещя й Гнездото. — Как не те е срам! Пълна липса на уважение! Махай ми се от очите!

Кристъл обаче се спря в края на реда, показа среден пръст на Гнездото и изкрещя:

— НИЩО НЕ СЪМ НАПРАВИЛА, ХУЙ СПЛЕСКАН ТАКЪВ!

Последва взрив от развълнувани коментари и смях; учителите се опитаха безуспешно да потушат шума — един-двама дори наскачаха и се опитаха да сплашат класовете си да пазят ред.

Двукрилата врата се затвори зад Кристъл и господин Мийчър.

— Тишина! — провикна се директорката и в залата отново се възцари крехко мълчание, гъмжащо от шавъркания и шепот. Фатс гледаше право пред себе си, но за разлика от друг път, безразличието му изглеждаше доста насилено, а кожата му бе придобила по-тъмен оттенък.

Андрю усети как Гая се отпусна обратно на стола си. Събра цялата си смелост, хвърли кос поглед наляво и се ухили. А тя взе, че отвърна на усмивката му.

При все че гастрономът в Пагфърд отваряше чак в девет и половина, Хауърд Молисън пристигна доста по-рано. Беше екстравагантно тлъст мъж на шейсет и четири. Шкембето му висеше като престилка чак до бедрата му, поради което, когато човек го видеше за пръв път, обикновено първата му мисъл бе за пениса на Хауърд: кога ли го е видял за последно, как го мие и как ли извършва всички онези действия, за които е създаден пенисът? Но отчасти заради това, че физиката му възбуждаше мисли в този ред, а отчасти и заради умението му да бъбри шеговито, Хауърд успяваше хем да смути, хем да разоръжи новите си клиенти така, че да купят повече от необходимото при първото им посещение в магазина. А той не млъкваше по време на работа: късите пръсти на едната му ръка плъзгаха напред-назад резачката за колбаси, тънките като коприна резени шунка се разстилаха върху подложения отдолу целофан, кръглите му сини очи бяха вечно готови да ти намигнат, а гушите му се друсаха от непринудения му смях.

Хауърд сам бе измислил работния си екип: твърда тъмнозелена мушамена престилка върху риза с дълъг ръкав, дочени панталони и каскетче за лов на елени, ала Шерлок Холмс, в което бе втъкнал няколко изкуствени рибарски мухи. Отдавна бе минало времето, откакто някой възприемаше ловната шапка на майтап. Така че в началото на всеки работен ден с помощта на огледалцето в служебната тоалетна той я нагласяваше с най-сериозна прецизност върху гъстите си сиви къдрици.

Освен това изпитваше неизменно удоволствие да отваря сутрин. Обичаше да се движи из магазина, когато из него се чуваше само тихото жужене на фризерите; да съживява атмосферата му — да светва лампите, да разтваря щорите, да отхлупва изложените в хладилния шкаф съкровища: блед сиво-зелен артишок, черните като оникс маслини, навилите се като рубинени морски кончета сушени домати в наръсеното с подправки олио.

Тази сутрин обаче удоволствието му бе примесено с нетърпение. Съдружничката му в бизнеса Морийн вече закъсняваше, поради което и Хауърд, като Майлс преди това, се притесняваше някой да не го изпревари и да й съобщи сензационната новина, понеже тя нямаше мобифон.